bultras.com продължава традицията да публикуваме материали, свързани с живота на различни ултра сцени. Настоящата статия обръща внимание на един доста нетипичен обект - ултрас банда в Лондон. Интервюто е с един от двигателите на Holmesdale Fanatics`05:
Престави групата си?
Ние сме Holmesdale Fanatics, съществуваме от 5 години, но бандата има своя предистория. Назад във времето най-големите прояви в организираната подкрепа за Кристал Палас са от края на 80-те години - по време на първото царуване на Стив Копъл като треньор на отбора и успехите ни в онзи период. Името ни произлиза от старата трибуна Holmesdale Terrace (мир на праха й!) на нашия стадион "Селхърст Парк". Сега позицията ни е в Блок Б, който заемаме от края на 90-те. Наброяваме към стотина човека, на различна възраст, но всички са убедени привърженици на ултрас културата.
Как започна всичко?
През 1999 година организирахме простичка хореография на трибуната с издигането на червени и сини картони, и голям чаршаф в чест на Стив Копъл. Общо 60 човека бяха ангажирани с мобилизацията и направата на това изпълнение. Усилието си струваше. Тази проява е една от първите подобни, правени изобщо в Обединеното кралство и сега е нещо като запазена марка за привържениците на Кристал Палас. През следващите години Блок Б се наложи като водещ елемент в подкрепата за отбора и изгради авторитет с който се съобразяват всички в клуба. Успяхме да преборим дори опитите на ръководството да ни наложи "седалковия маниер", нещо което уби атмосферата по нашите стадиони за последните 20 години. През 2003 една част от замесените се премести на Артър Уейт Станд, където формира отделна група – Артър Масив. Това отслаби редиците ни, но пък се получи обаче нещо като звуков сандвич за гостуващите фенове, понеже виковете ни бяха от двете им страни. През декември 2005, хора от различни части на стадиона решихме да започнем сериозна работа и организирано да действаме, та да си върнем старите постижения. Така се роди HF05 и постепенно привлякохме много хора към дейността си. Сполучихме в това да увлечем хора от различни поколения в организираната подкрепа за отбора. Това е много важно за да не се прекъсва традицията, която пък от своя страна дава силата на една публика. Получи се добра сплав от ентусиазирани хора, които правят нещата с много любов и отношение към ултра културата.
Поддържате ли връзка с други групи в Европа?
Да, имаме изградени връзки и поддържаме близки контакти с момчетата от групировката Panthers на атинския отбор Паниониос. Няколко пъти вече дори сме били на техни мачове в Гърция. Невероятни преживявания!
Разкажи повече за това.
Няма да описвам нашироко как и какво. Искам само да спомена за това, което най-много ни хареса и впечатли при визитите в Атина. Първо – приятелското отношение. Посрещнаха ни много топло, дори когато се разбра за нашето присъствие на трибуните, дъщерята на президента на Паниониос дойде след мача да ни поздрави. Бяхме в техните щаб-квартири – кръчми, където се събират от ядрото на агитката им. Запознахме се с много от ветераните на тяхното ултра движение. Гърците имат традиции в това отношение и се отнасят с невероятен респект към всеки, който е допринесъл за славата на клуба и привържениците му. Това е другото, което най-много ме впечатли – невероятните вазимоотношения помежду им и изобщо към всеки, дори и най-обикновения човек, който държи на отбора им. Чувство за братство. Отношенията, не само между Пантерите, но и измежду другите фенове на отбора са страхотни. Така трябва да е. Футболът, ако не се съпреживява заедно с другите от твоя цвят, значи е поредното безмислие от ежедневия живот.
Традицията по стадионите на Британия е по-различна. Кои други следват ултрас културата на стадионно поведение?
Традицията на Осторва е по-различна, това е известно на всички. По отношение на южноконтиненталния стил на подкрепа мисля, че най-много се доближават Red Ultras на Абърдийн, те имат и доста дълги традиции в това отношение още от 80-те. През последните години и Глазгоу Рейнджърс имат сериозни изпълнения в лицето на групите Union Bears и Club Dock Loyal.
Как се финансирате? Как организирате гостуванията си?
През тези години - от 2005 до сега, основните средства идват от личните спестявания на участниците в бандата. Нямаме големи възможности, но все пак успяваме да правим редовно пътувания навън. Организираме социални прояви по различни поводи в The Albion Pub, където набираме средства и разчитаме на благотворителност от други наши привърженици. Дори футболисти от клуба понякога се включват в тържествата ни и дават пари за каузата. 
Кои са големите ви съперници, с кого враждувате?
По традиция враждуваме с всички отбори от Южен и Източен Лондон. Нашето дерби е с Чарлтън Атлетик, въпреки, че тях не ги мразим толкова, колкото Милуол. Имаме и стара вражда с Брайтън. Съперничеството с Чарлтън датира някъде от периода 1987 – 1990, когато двата отбора си поделяха "Селхърст Парк" т.е. нашия стадион, докато тяхният беше в ремонт. Двете племена, нашето на "орлите" и тяхното на "червеношийките", имаха различно виждане и отношение към това съжителство. Те ни обвиняваха, че ги дерем зверски с наеми и такси, ние пък бяхме недоволни, че заради тях влизаме в допълнителни разходи за поддръжка на съоръжението. Такива битовизми стоят в основата на нашата неприязън. С времето си, ние вече не им отдаваме толкова голямо значение, докато за тях това все още е повод да ни хулят и нападат. Единственото за което имахме съгласие беше съпротивата срещу някогашната идея за обединение на Уимбълдън, Палас и Атлетик в един голям клуб, гигант от Южен Лондон на мястото на трите малки. С Милуол враждата е на принципна основа. Тези от Милуол нямат нищо общо с футбола, те са просто улични разбойници. Претендират да са футболни запалянковци, а всъщност са невежи профани, които ходят на мач само защото няма какво друго да правят в събота следобед.
Какво стана с онзи фен, който навремето провокира Кантона? Прословутия карате скок на французина в трибуните на Селхърст Парк.
Нямам престава, той дори не е от Палас. Матю Симънс (Matthew Simmons) се казва. Човекът е активист на Националния фронт, привърженик на Британската национална партия, който има предишни прояви свързани с насилие и агресия спрямо чужденци. Онази случка с Кантона, добила световна популярност, май му е единственото появяване на Селхърст Парк. Преди 5-6 години четох интервю с него, в което той твърди, че винаги е бил и все още е върл фен на Фулъм.
Бъдещето на групата?
Главната задача на HF05 е да продължи традицията и да успее да предаде на идващите поколения манталитета на Кристал Палас, онова, което ни отличава от другите в Лондон. Футболисти и треньори идват и си отиват, само привържениците остават. Футболът без фенове е нищо!
