Навигация: Новини Фенове История

История

Историята на бултрасите е чудесен роман от приключения, вдъхновени от приятелство и страст. Изцяло съставките са там – любов, омраза, щастие, болка, битки, кавги, сълзи! За да сте част от Трибуна Изток трябва да знаете нейната история и да помните нейните лидери, горди последователи на цветовете, които донесоха футболът в Пловдив и поставиха основите на една чиста и свята традиция...
Оценка на читателите: / 43
Слаба статияОтлична статия 
Една от първите снимки на феновете на Ботев

Първи хроники

 

Първите хроники за привърженици на Ботев Пловдив датират от 1929 година. Тогавашните централни вестници (“Дневник”, “Зора”, “Утро”) твърдят, че през същата година близо 300 пловдивчани са посетили финала за Царската купа в столицата между техния отбор и този на Левски София. Двубоят завършва 1:0 за “жълточерните” с гол на Никола Щерев-Старика и тимът от “Колежа” за първи път в своята история става шампион на България. Многохилядна тълпа посрещнала футболистите и пътуващите привърженици на Централна гара в Пловдив и под звуците на "Шуми Марица” и “Тих бял Дунав” ги съпроводила до Военния клуб, където се състояло патриотично тържество за възхвала на успеха. През същата тази 1929 година ботевистите се сдобиват с прякора си “канарчета”. Причината е в кафеза с пойни птички, подарен на клуба по време на турнето му в Турция. Дарът е бил направен от представители на българска диаспора в Цариград в знак на признателност за гордостта предизвикана от победите над местните отбори.

продължава>

 
Оценка на читателите: / 37
Слаба статияОтлична статия 

70-те и след това

В началото на 70-те години активността на “жълточерните” затихва, може би главно заради неприемането на организационните размествания в спортния живот на Пловдив и появата на новото дружество Тракия на мястото на „Стария Ботев”. През цялото време на съществуването (до 1989) на административно наложеното наименование остават по трибуните възгласите „Ботев, само Ботев!”. Интересното е, че преди това привържениците наричали „Стария Ботев” отборът отпреди 1944 („по царско време”) и с носталгия твърдели, че едва ли ще се върне някогашното му очарование. Въпреки кризата с адаптацията по новото, точно през 70-те радикалната подкрепа се оформя отличително и се обособява в самостоятелна група, отделна от останалата част на ботевистката публика. Появява се англо-саксонски тип на поведение на стадиона – носят се шалчета на райе с клубните цветове и се пеят юнашки различни рефрени, заимствани от тогавашните дискотечни хитове. Остава обаче традицията най-върлите в подкрепата да стоят на източната трибуна и да влизат на клубния стадион през Вход 5, откъм улица „Варшава”. Припявало се главно на песни на Bony M и ABBA с преработен текст на футболна тема, а също популярно е било да се пее “Вървят ли двама” на Мария Нейкова от филма „Козия рог”. Известно е, че бащата и родата на певицата са били сред изявените стари привърженици на отбора и може би това е повлияло песента да се наложи и припознае като „наша, жълточерна”, освен, че има добре запомняща се мелодия. 

продължава>

 
Оценка на читателите: / 57
Слаба статияОтлична статия 

До 89-та

В периода 1984-1989 пътуванията на “шалчетата” из страната са стихийни и лошо организирани, макар и най-интензивни в сравнение с всички други предишни години. Пътешествията били почти изцяло с влакове, което от една страна допринасяло много за сплотяване на редиците и задружността, но пък имало и отрицателна страна. Пътуващата агитка често не стигала на време за мачовете поради ред причини, но основно – лоши комуникации и нарушения на влаковите разписания, непознаване инфраструктурата и разположението в градовете на гарите и стадионите. Допълнително пък по този начин, милицията се улеснявала да саботира придвижванията, задържайки и отклонявайки вкупом потока от запалянковци. Изобщо не било лесно да си „от агитката”, репресията спрямо видимо различните и отличаващи се с поведение и облекло привърженици навсякъде била почти неприкрита. Появата на група, дори незначителна на брой от 20-30 човека, с шалове, шапки и знамена, където и да е било предизвиквала засилено милиционерско присъствие, понеже големите футболни агитки в София и Пловдив се считали за опасни зони на инакомислие и проводници на лошо влияние за останалото население. Същевременно това пък карало хора, иначе безразлични към футболната игра, да се приобщават към средите на радикалните запалянковци и там да намират свободна изява. Значителен пълнеж в пътуващата агитка се правил от рокери, хипита, пънкари, обикновени квартални гамени и прочие маргинали, което довело до появата на организираното хулиганство. На по-късен етап то изцяло било под давление случващото се в Европа и по подражание на английските yobs.

продължава>

 
Оценка на читателите: / 142
Слаба статияОтлична статия 
Трибуна Изток през 90-те

Бясното десетилетие

След 1989 привържениците на Ботев Пловдив постепенно минават под влиянието на италианското движение ULTRA. Периодът 1989-1996 е най-варварският в историята, а може би и най-приключенския и забавен – пълен с редуващи се знаменити и трагични моменти. Боевете с другите агитки са оставени на втори план и връх взима повсеместната анархия, безпричинното трошене на влакове, гари и заведения. Оттогава датира и принципът "агитка само за износ" т.е. спазва се неписано правило да се правят изпълнения само извън пределите на Пловдив. Най-вандалските хроники са от Бургас (есен`89), Пазарджик (пролет`90) и Стара Загора (пролет`90 и `91). Финалът за Купата през 1991 г. във Велико Търново е свързан с нов сблъсък между Ботев Пловдив (около 1000 човека) и Левски София (около 2500), с продължение и в срещите от шампионата през следващите няколко години.

продължава>