Със съдействието на наши руски приятели, днес ви представяме разговор със Зоран, от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делиjе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.
Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?
Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 човека. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.
Какво е Делиjе Север?
4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делиjе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делиje, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".
А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 янураи 1989?
Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 човека, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.
Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?
Абсолютно всички бяха "За".
Но така някак си не се случва в действителност?
Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така
По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?
Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.
И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?
При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.
Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?
За наше щастие, успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем.
За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.
След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.
В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делиjе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.
Кои са водещите банди сред Делиje Север?
Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина човека – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.
Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?
Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Црвена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.
А какво ви е отношението към уличния бой?
Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 човека в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отверка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!
Има ли политиката място на трибуните при Делиje Север?
Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.
ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?
Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делиje Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...
В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…
Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!
Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?
Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делиjе не зависи от никого!
При вас в Сърбия, има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?
Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.
Сред вас няма ли "агенти"?
Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делиjе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...
