Навигация: Новини Фенове История 1999 и после

1999 и после

Оценка на читателите: / 24
Слаба статияОтлична статия 

През пролетта на 1999 година официално се регистрира първия фен клуб (Ботев`1999), имащ за цел юридически да легализира и обезпечи дейностите на публиката, но не и да бъде представителен за нея. Тази организация има важна роля за спасението на футболното дружество от банкрут през януари-март на 1999 година. Ботев Пловдив, преживял две световни войни и три обществено-политически режима, е пред разпадане поради изчерпване на финансовите средства за издръжка и в тази драматична ситуация ядрото на фен клуба – Атанас Китипов, Сашо Первазов, Митко Димитров, Наско Георгиев, Юрий Атанасов – започва уникална акция по спасяването на болния футболен старец. За близо седмица са проведени десетки разговори и срещи със заможни почитатели на отбора, организирана е обща среща на привържениците, играчите и ръководството на Ботев в хотел "Санкт Петербург", отправен е апел към цялата пловдивска общественост за помощ. Решителността на ботевистите успява да спре разрухата и да обърне съдбата в тяхна полза – футболистите не зарязват тима, а няколко заможни и влиятелни привърженици изваждат 50 000 0000 тогавашни лева, за да го има Ботев Пловдив. Продължител в последствие на този фен клуб се явява Клуб 1912, където се обособяват предимно ветерани на сцената.

На 19 март 1999 под натиска на феновете се провежда Общо събрание на футболния клуб с идеята да се учреди дружество на акционерен принцип. По същото време на жълточерния небосклон изплува загадъчно Димитър Георгиев Христолов, известен като "Селския" и подозиран отпреди в нескрити симпатии към местния съперник ФК Локомотив. Домъкнат при неясни обстоятелства, породени от нечисти политически конюнктури и интереси, той застава начело на новообразуваното предприятие ПФК Ботев 1912 АД. Всъщност Мити Селското не е напълно непознат за дотогавашната история на клуба – през 1993 с нескопосан опит да използва уж големите си познанства в Италия, той донася едногодишно наказание по случая "Донков". Става дума за опит да се повлияе на решението на италианския дежурен делегат на мача Олимпиакос – Ботев относно червения картон на Георги Донков задето наплюл страничния рефер. Христолов се самопредложил на тогавашните клубни шефове, т.нар "брокери", срещу известна сума да помогне за намаляне наказанието на футболиста. Какво е говорил Селският и как е представил нещата остава загадка за историята, но драстичната мярка срещу клуба става факт. Единственото ясно в цялата афера било, че не е предлагал подкуп на италианеца, в противен случай санкцията от УЕФА нямаше да е само за една състезателна година.

Близо година във вечно кипящата от страст жълточерна общност настъпва затишие...като пред буря. Следват зрелищни скандали през "тъжната есен на "канарчетата"", когато още никой не предполага какви последствия ще донесе в следващите години стореното в периода август-декември`2000.

Събранието на акционерите (70 човека) на 5 август сваля Христолов от поста председател на Съвета на директорите, защото се оказва, че не притежава 55% от акциите, както той твърди, а само 25%, от които 10% са на името на сина му Георги Христолов (отявлен привърженик на Локомотив и фигура в тогавашното му ръководство). Според устава на дружеството никой акционер не може да притежава повече от 15%, но с поставени лица Христолов вдига процентите си и осъществява сделка с трима други акционери, които продават. Съветът на директорите решава да обезсили джиросването на тези акции, а събранието гласува за разваляне на сделката. Властта преминава в ръцете на няколко съмишленика Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Дечо Стоянов, а за шеф е избран Валентин Кънчев. Христолов остава в Съвета, но оспорва легитимността на събранието и завежда дело с аргумента, че сделката му е валидна, защото не била оспорена в законните три месеца.

 

Трибуна Изток срещу ЦСКА 99

На 28 септември 2000 година екипът на Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля обвинението си към "превратаджиите" и се връща, по собствените му думи "на бял кон" начело на най-стария български клуб. На новото акционерно събрание на 7 декември той разгромява противниците си и променя Устава като премахва ограничението за максимум 15% участие. Събранието не приема никаква стратегия за развитието на клуба и скоро след това Ботев Пловдив изпада в жестока управленска криза, породена от неадекватното поведение на президента Христолов-Селски. Като последствие, през пролетта отборът ще запише плачевните 12 последователни загуби и ще се свлече от 7-ма си позиция на есен до дъното на таблицата.

Междувременно от лятото на 2000 г. неформалното обединение на всички от Трибуна Изток започва да се обозначава като BULTRAS (от Ботев ултрас), а радикалната идея е за "градски ред и забавления" (urban order). По същото време малцината симпатизанти на Христолов образуват фен клуб Ботев`2001 и дълго време създават илюзия у покровителя си, че се ползва с подкрепата на мнозинството привърженици. Напрежението сред ботевистката общност ескалира и преминава в постоянни свади между отделните фракции на Колежа.

Приятелски мач с буферите преди пролетния полусезон 2000. Игран пред 18000 зрители.


Откритото противоборство с политиката на клубния президент започва от пролета на 2001 година. На връх националния празник, 3 Март, Ботев Плд гостува на Хебър и губи катастрофално с 0:3. Пътуващите привърженици спретват преди мача як бой с местните и полицията, рушат единия от входовете на стадиона и опитват да нахлуят на терена след като бутат предпазните ограждения. Гневът на бултрас е предпоставен от обидното отношение на Христолов към отбора по време на зимната подготовка. Заради некоректно обезпечаване на предсезонния лагер в турски курорт играчите са задържани като заложници за известно време в полицейско управление на българо-турската граница. След загубата в Пазарджик, привърженици от Кичук Париж изливат гнева си с погром над магазин за мебели, собственост на Христолов. Седмица по-късно полицията регистрира телефонни заплахи за саморазправа с клубния бос. В отговор, президентът обвинява водещите играчи в заговор с привържениците и организиране на саботаж, дори в "опит за клубен преврат" и като реакция отстранява 14 футболисти от отбора! Тази постъпка на Христолов води Ботев Пловдив до изпадане за първи път в историята. Бултрасите отчаяно се опитват на няколко пъти да предизвикат административно наказание, вместо позорно отпадане в Б група. Мачовете на "канарчетата" са прекъсвани от димни завеси, нахлувания по терените и причиняване на материални щети, издигат се постоянно транспаранти срещу Христолов, а пловдивските улици са нашарени с бунтовни графити. За историята остава разпъването на огромен (10 х 15 метра) чаршаф на Трибуна Изток с впечатляваща карикатура на Селският, облечен с черно-бяла фанелка, яхнал бяла кранта и с извадени празни джобове на панталона. Алюзията е с приказките му за "връщане на бял кон" и пристрастията на сина му към Локомотив. Войнствените настроения на агитката карат Христолов да спре посещенията си на клубния стадион, скриване, което в последствие ще се превърне в негова запазена марка.

 Трибуна Изток срещу Локо Пд пролет 2000

Сподели статията