Георги Генов - Джогата (1911 - 1977)
Роден е през 1911г. Спорната си кариера започва като футболист през 30-те години в Шипка (Пловдив). В последствие тежка травма прекъсва състезателната му кариера, но той остава на футболното поприще първоначално като съдия, а после и като треньор. Най-плодотворен в треньорската му дейност е периодът 1953-1966г., когато цели 14 години той е несменяем старши треньор на представителния футболен отбор на Ботев. През всичките тези години Г. Генов разкрива самородния си талант на треньор-откривател на млади талантливи футболни дарования.
В треньорската си дейност постига положителни резултати в експерементирането и търсенето на най-подходящите постове на редица футболисти, оставили следи на футболния небосклон не само на Ботев, на Пловдив, но и в цяла България. Под неговото умело ръководство докрай се разкри талантът на най-големия български футболист Георги Аспарухов - Гунди, Динко Дерменджиев - Чико от вратар стана един от най-бързите и технични футболисти на България, Виден Апостолов от краен нападател израсна в един от най-добрите в страната ляв краен защитник, Ройко Стойнов от централен нападател стана отличен централен защитник, а Георги Попов - Тумби още в юношеска възраст е титуляр в Ботев и модерно бързоного дясно крило. Георги Генов е един от първите български треньори, който прилага през 1961г. в Ботев нашумялата тогава бразилска схема 4-2-4 със съответните й изпълнители. Като старши треньор с отбора на Ботев печели в "А" РФГ сребърните медали през 1962/63г. и бронзовите медали през годините 1956 и 1960/61 година. През 1962г. е спечелена Купата на Съветската армия (тогава считана за Национална купа) и още три пъти (1956, 1963 и 1964г.) под неговото ръководство отборът играе на финала на същата купа. За период от 2 години (1962-1963г.) е и треньор на олимпийския отбор на България.