Първите хроники за привърженици на Ботев Пловдив датират от 1929 година. Тогавашните централни вестници (“Дневник”, “Зора”, “Утро”) твърдят, че през същата година близо 300 пловдивчани са посетили финала за Царската купа в столицата между техния отбор и този на Левски София. Двубоят завършва 1:0 за “жълточерните” с гол на Никола Щерев-Старика и тимът от “Колежа” за първи път в своята история става шампион на България. Многохилядна тълпа посрещнала футболистите и пътуващите привърженици на Централна гара в Пловдив и под звуците на "Шуми Марица” и “Тих бял Дунав” ги съпроводила до Военния клуб, където се състояло патриотично тържество за възхвала на успеха. През същата тази 1929 година ботевистите се сдобиват с прякора си “канарчета”. Причината е в кафеза с пойни птички, подарен на клуба по време на турнето му в Турция. Дарът е бил направен от представители на българска диаспора в Цариград в знак на признателност за гордостта предизвикана от победите над местните отбори.
В десетилетието след шампионската титла до превратната 1944 година, жълточерният клуб се налага като най-популярното футболно дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство в пълния смисъл на думата и до ден днешен! Имено широката популярност на клуба го съхранява в размирния “след деветосептемврийски” период 1944-1947, когато комунистическия режим последователно заличава другите елитни дружества на Пловдив – Левски и Спортклуб, чрез поредица раздробявания и сливания с други отбори. Преди това пък общоградското му влияние го спасява от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация „Бранникъ”, както това става с Левски Пловдив и СГК (Сокол-Генерал Колев) в периода 1941-1944.
Интересни сведения за поведението на публиката в онези години дава някогашната печатна преса. Ето какво пише “Пловдивски вестник” в дописката си „Футболен мач и ръкопашен бой” относно мача Ботев - Спортклуб, считан за едно от дербитата на Пловдив:
"Завчера на игрище „Ботев” се състоя приятелски футболен мач между местните клубове Ботев и Спорт-клуб. Мачът представляваше голям интерес и бе привлякъл няколко хилядна публика. През второто полувреме изникна инцидент между рефера и някои от играчите. Плацът се изпълни веднага от привърженици на двата клуба. В скоро време словесната разпря се превърна в сбиване. Над главите на играчи и публика заиграха бастуни и тояги. Състезанието, макар недовършено, бе прекратено при резултат 2:2; а разправията се усмири от полицията. Игрището бе напуснато бърже от разочарованата публика, както и от няколко души с вързани глави, пострадали при това своеобразно „приятелско” състезание."
За Парчевич - Ботев, федеративният вестник „Спорт” през октомври`1933 списва, че публиката, явно недоволна от резултата 5:1 за Парчевич, започнала да хвърля камъни по рефера и той прекратил мача. В книгата „Градски развлечения в миналото” (Борислава Георгиева, изд.”Парадигма”, 2006 г.) е цитиран „един пловдивчанин” за силните страсти, които съпътствували футбола през 30-те и 40-те години на ХХ век –
"публиката преди всичко беше доволна, ако мачът се прекъсне някъде по средата, стане „мелле”, побой между играчите, побой над съдията, побой между привържениците на отделните клубове. При такава темпераментна публика, често се налагаше да се намесва и полицията, предимно конни стражари, но и тя бе безсилна да разтървава страните..."
Според същото изследване най-популярни футболни дружества в градовете през онези времена били софийските Левски, Славия, ФК`13, АС`23, варненските Тича и Владислав, русенските Левски, Напредък и Раковски, пловдивския Ботев и Стрела от Бургас.
Привържениците на Ботев Пловдив започват постепенно да се формират като организирана група за подкрепа през 60-те години на ХХ век. Преди това е имало разнородни групички от привърженици, които се отличавали с постоянно присъствие по стадионите и пламенната си агитация за отбора. От дистанция на времето сега може да звучи куриозно, но в онези години ходели на мач облечени в четнически дрехи. Най-известен водач на „четата”, както тогава наричали отявлените ботевисти, бил Ицо Палакмана, брат на прочутият футболист Крум Янев.
Особено активна е четата в периода 1964-1969, когато се изявява на два финала за Купата и следва любимия отбор навсякъде из България през шампионската 1967 година. Изявените фигури в ботевистката общност били Божила, Пешо Унгареца, Сашо Хунвейбина, Ванчо Шмекера, Художника, Късия Киро от Кичука, Паскалев. Момчетата-ботевисти влизали на “Колежа” с големи знамена и кречетала, пеели “Тих бял Дунав” и заемали места на Трибуна Изток, известна по онова време като “Слънчевия бряг”. През този период е прословута бандата на „седемте братя” от Мараша. Фанатичните запалянковци били наричани „хунвейбини”, по аналогия с радикалните младежки организации от т.нар. „културна революция” в Китай. Емблематични за тогавашния начин на подкрепа били издиганите над трибуната два огромни военни балона с изобразен на тях лика на клубния патрон Христо Ботйов. Средната посещаемост на отбора била изключително висока и често Колежа достигал максимума на капацитета си. За подобни срещи обичайно дори се ангажирали противопожарни коли, евентуално при нужда да разпръскват тълпите с водни струи. На няколко възлови мача публиката преминавала огражденията и се настанявала на самата писта до терена. След един такъв подобен безпорядък на мач с Левски София през 1965, „канарите” са пратени да играят дербитата си на Голямата къща. Там пък през шампионската кампания`67 се играе двубой пак с Левски, който остава в хрониките като „лимонадения мач”. При изпълнение на ъглов удар пада гол за пловдивчани, но главния рефер се мотка с присъждането му и играчите не знаят откъде да подновят играта. Забавените и неадекватни съдийски реакции възпламеняват недоволството на трибуните и към терена политат десетки лимонадени бутилки. Ботев Пловдив е наказан с лишаване от домакинство и играе два пъти в Пазарджик, но и там пак пред хиляди свои. През 60-те години на миналия век е поставена традиция, спазвана някъде до към средата на 80-те, да се правят шествия от Симеоновата градина до стадиона. Най-запалените привърженици се събирали на Ботйовия постамент в градината и от там тръгвали за мача с развети знамена и песни.