Навигация: Новини Фенове История И зарът се обръща

И зарът се обръща

Оценка на читателите: / 23
Слаба статияОтлична статия 
През сезон 2003/2004 привържениците на Ботев Пловдив изживяват най-голямата подигравка и унижение в историята си, едва ли друг път съдбата е била така груба мащеха за фенове в България. Некадърното управление на Христолов отново запраща славния някога отбор в Б група, точно, когато градския съперник Локомотив изживява пък своя апогей. С парите и влиянието на прословутата организация ВИС-2, клубът от Лаута успява за кратък период от време да се изтръгне от миманса на българския футбол и от средняк в Б група да стигне до титлата. Това предопределя преобръщането на стойностите в Пловдив. До този момент, въпреки, че е имало и друг път периоди на спадове и кризи, Ботев и ботевистите са били винаги върхът на пловдивския футбол във всяко отношение. Успехи, победи, публика, авторитет, популярност, влияние и прочие, всичко е подхранвало самочувствието и славата от поколения наред. В един момент това скеле на гордостта се свлича. Пада под безумните удари на едно постсоциалистическо парвеню, докато в същото време себеподобните му, парвенютата от ВИС-2 и дребните шмекерите от “елита” на Лаута успяват да спечелят. Контрастът е убийствен за психиката – шампионска титла за доскорошния средняк, вечно втори-трети даже в Града, онзи, който до вчера не си броял, докато любимия ти клуб се гърчи в агония. Шокът е наистина неописуем, още повече, че постепенно се заусещало западане на влиянието сред подрастващите и отлива на свежи идейни попълнения в бултра редиците.

Точно средата на първото десетилетие от ХХІ век е повратна точка за пловдивските ботевисти, аналогична единствено с онази от средата на 80-те през ХХ век. Променената реалност (2004-2006) води след себе си проявления, които никога преди това не са се случвали на ботевистите. С много усилия и перипетии е свързан този период заради постоянните крушения и разочарования от Ботев Пловдив, подигравките и обидите от другите отбори, проблемите с полицията. Стига се до положение при което почти нищо на Колежа не подсказва, че съществува организирана подкрепа, насочена към футболен отбор. Липсва колорит, еуфория, идейно разнообразие, а атмосферата е по-скоро като на плацдарм за подготовка на професионални бунтовници. Историята между май`2003 и септември`2008 прелива от криминални комюникета, поредица от сцени, наситени със скандални изпълнения. Никога преди това публиката на Ботев не е събирала толкова негативни оценки за поведението си, никога преди това не е имало такъв интензитет на брутални прояви и масови изстъпления. Поставен е своебразен рекорд по брой на осъдени с ефективни присъди и други със забрани за посещения на мачове, според различни източници бройката достигало 70 човека. Образно, това е времето от уличния бой с Лаута в дъжда на 24 май до изтърбушването на сектора за гости на стадиона в Мездра.

Сезон 2004/2005 - Ботев пак е в Б и с неясна перспектива дали ще може да се измъкне бързо от там, както го е сторил предишния път. След кошмарен старт с кулминация 1:4 от Шумен на Колежа (мач „при закрити врата” заради наказанието от предходния шампионат), Христолов успява да придума Ясен Петров, някогашен любимец на ТИ, да стане треньор на отбора. Ползвайки авторитета си Ясен публично отправя апел към привържениците да спрат да предизвикват санкции за отбора и да осигурят спокойствие около играчите, за да се концентрират те в битките по пътя за А група. Настъпва временно примирие, макар и с нестихващо ругаене по Селския, но без предишните драстични избухвания. Стига се дори до взаимни компромиси и отстъпки, главно по линия на Клуб 1912, между ръководството и част от организираните привърженици. Христолов вдига забраната за редица хора да посещават Колежа, спира да насъсква полицията спрямо пътешествията т.нар. bultras on tour, дори изразява готовност да субсидира разни фенски мероприятия. Настъпилата привидна идилия обаче не скрива промененото лице на радикалната част от публиката – вече е израснало цяло едно поколение, което не познава друго от мачовете на Ботев освен скандали и боеве. Хулиганите дълго са етикета с който най-вече се свързва футболния отбор от Колежа. Въпреки, че едва ли лошите им прояви да са по-различни от тези на другите агитки, това етикиране изиграва своята роля. Редовия запалянко-ботевист е отблъснат от мачовете, полицията е свръх активна срещу бултрас, а останалата футболна България се настройва злобно и почти всеки мач навън дава повод на местните бабаити да си мерят силите с гостуващите пловдивчани. Показателен е двубоя в Горна Оряховица през есента на 2004 година. Далеч преди срещата домакинската банда Jolly Roger изсипва, основно по Интернет форумите, разни закани за разправа с гостуващите бултрас. Допълнително самочувствието им е напомпано от приятелските им връзки със съмишлениците от Лаута. На 18 септември 2004 бултрас отговарят на провокациите – вилнеят пред стадиона, хвърлят миниумки и димки през цялата среща, на няколко пъти навлизат на игрището, а след края на мача нахлуват в опит да се доберат до отсрещната страна. В центъра на терена са пресрещнати от полиция и местни хулигани. Мелето е зрелищно, а сред най-дейните побойници е едно момче, което месеци по-късно ще измени на пролятата си кръв и ще иде на Лаута, причислявайки се към актуалните за деня “модни тенденции”. Историята не споменува предателите, но ги знае предателствата сите!...Четирима са съдени, Грозния и Антон Лудия изгарят най-много. Горнооряховския случай донася нови солидни глоби за клуба и наказание от 2 домакинства без публика, съответно нов минус за джоба на Христолов. Футболната централа прави последно предупреждение за извърляне във В при аматьорите, понеже има вече рецидив - седмици по-рано бултрас правят поразии в Симитли. Явно заплахата има ефект и за близо година няма регистрирани сериозни инциденти с публиката, а междувременно Ботев се завръща отново в елита. Сполучливите игри на отбора притъпяват и отслабват интензитета на протестите срещу Селския. Допълнително роля за това изиграва и мироопазващата политика на треньора Ясен Петров, който се радва на всеобщо одобрение и парира напрежението по оста „фенове – президент”. Христолов, пък от своя страна, дълго се спотайва, не посещава мачове и не прави заядливи изказвания срещу публиката. През този период се появяват известни противоречия между различните фракции и разнобой във вижданията как да се бори бряговския тумор (село Брягово, Първомайско, е родното място на Димитър Христолов).
Сподели статията