Навигация: Новини Фенове История Гадно и без жалост

Гадно и без жалост

Оценка на читателите: / 60
Слаба статияОтлична статия 

В крайна сметка отборът се озовава в Б група, а Христолов заявява на всеослушание по медиите, че главна вина за изпадането имали....привържениците (!!!) и войната продължава с още по-силен заряд. С невероятна наглост, само за да е напук на публиката, той назначава за изпълнителен директор на клуба Тороз Папазян, отявлен локомотивец и дългогодишен шеф на дружеството им по...шах!!! Сред бултрасите окончателно се утвърждава идеята за причиняване на умишлени финансови вреди на Христолов, които да го откажат от ръководството. За периода август-ноември`2001 клубът е наказан заради хулиганско поведение на публиката с 40 000 лева общ размер глоби. Най-голямо е наказанието за мача в Самоков, когато около 500 жълточерни предизвикват масови боеве по улиците на града през целия ден. На стадиона бултрасите унищожават южния сектор, нахлуват няколко пъти на терена, бият се с полицаи, противникови футболисти и зрители (предимно местни фенове на ЦСКА). Арестуваните и ранените са десетки, а щетите се оценяват на близо 10 хиляди лева.

 

Още при следващия мач бултрас донасят нови санкции за клуба и Христолов заплашва със съдебно преследване някой от изявените лидери на Трибуна Изток. Официално е забранен достъпа до клубния стадиона на 17 привърженици, а пловдивската полиция възпрепятства предвижването им за мачове навън. Междувременно отборът затъва в средата на таблицата и се отдалечава от промоция за елитната група. Безличните игри стопяват посещаемостта, а бултрас се преориентират в подкрепата си - в знак на протест те изоставят практиката да обкичват Колежа със знамена ("застави"), а многочасовите обсади на Централния вход след всяко домакинство се превръщат в традиция.

Стига се до ужасния 15 февруари 2002 г. когато човек ослепява след зверски побой по време на контролата с грузинския ФК Батуми. Дикторът на стадиона Георги Георгиев е пребит на полувремето при свада заради клубната политика и репертоара на радиоуредбата. Това бележи връхната точка в най-бруталния, кървав и нелицеприятен период от историята на ботевизма. Отзвукът от инцидента е катастрофален за каузата на привържениците във войната им с Христолов и настройва неутралните футболни запалянковци в България срещу бултрас.

Месец по-късно (17 март), на Сирни заговезни, деня за прошка, бултрас спретват поредния скандал. В Севлиево част от пътуващите привърженици нападат президента Христолов и свитата му преди мача с местния Видима-Раковски. Други пък се боричкат с полицаите пред входа на стадиона по време на самия мач, докато основната група чупи и гори седалки в сектора за гости. Христолов е принуден да заплати щети за 5000 лева и официално признава, че е "силно разколебан относно бъдещето си начело на клуба". Започва обаче вестникарска кампания, целяща да злепостави феновете и да оневини Христолов. "Независимата журналистика" успява да разедини "Колежа" и да разколебае съпротивата срещу Селския. По същото време се стига до истински парадокс. В Търговище, за възловия мач със Светкавица, са мобилизирани 150 полицая от съседните градове заради 150 гостуващи плвдивчани! Мачът обаче минава без инциденти, бултрас правят невероятна обстановка и с поведението си затапват злословието на своите врагове.

На 20 май 2002 г. Ботев Пловдив побеждава ФК Свиленград и се завръща в елита. Според националната преса равносметката от успеха на Колежа е

"счупени витрини, рейсове, коли, побойща, разбити глави и масови арести"
(в-к "7 дни Спорт", бр. 2902, 21.05.2002)
"в късните неделни часове десетки запалянковци потрошиха солиден брой сгради в Пловдив и скачаха по струващия 320 хиляди лева мерцедес на боса Христолов"
(в-к "Меридиан Мач", бр. 2626, 21.05.2002).

От буйната радост не са пощадени дори околностите на един от градските символи хотел "Тримонциум". Лидерите в отбора, капитанът Енгибаров и вратарят Арсов са призовани да дадат показания в полицията ден след мача, заради подозрение в подстрекателство на публиката. Изстъпленията започват на Трибуна Изток в средата на второто полувреме след грандиозна канонада от димки, бомбички, бакляди и фойеверки. Близо 2500 шалчета се опитват да бутнат предпазната ограда и да нахлуят на терена, мачът е прекъснат за 12 минути, а съдията заплашва да го прекрати. След доиграването, хиляди се изсипват пред Централния вход на Колежа и предизвикват хаос по булевард "Източен". Полицията опитва да разпръсне празнуващите, но така само причиняват разрастването на безредиците, които продължават над два часа. Арестувани са 56 привърженици, от тях 8 са осъдени по бързата процедура. Ранени са 6 фена, 2 полицаи и 1 случаен минувач, 16 коли са повредени, а 2 автобуса от градския транспорт са потрошени. Празненствата и арестите продължават през цялата нощ из целия град.

Още в първия кръг, отново в А група, бултрас не пропускат да се сбият с любимите си противници от София. Сблъсъкът става през август в Несебър, където Левски играе с лишения от домакинство отбор на Черно море, а по същото време "канарчетата" са в Бургас с местния Черноморец. Часове преди двубоите, пловдивска група от 12 “свободно бръмчащи” напада автобус с левскари на изхода на курортния град. При завързалото се свирепо меле бултрасите отстъпват пред превъзхождащите ги по численост "сини" и в битката губят две знамена. Левскарите плащат с трима сериозно ранени, единият от които в тежко състояние след наръгване с отверка в областта на шията.

Нарочени за провокатори на безредици, феновете от Колежа са подложени на продължителни репресии от страна на полицията. Влизането на клубния стадион става след тотален тараш на 3 пъти - преди входа, на самия вход и при всеки отделен сектор, а Трибуна Изток е отцепена с двуметрови мрежи от другите части на стадиона. Христолов периодически забранява ползването на Вход 5 (полицаи блокират улица „Варшава”) и затваря подстъпите към ложите на Централната трибуна. Същевременно полицията продължава да възпрепятства бултра пътуванията из страната. На 21 септември 2002 г. не са допуснати да влязат един автобус и 6 коли с привърженици за мача в Самоков. През пролетта на сезон 2002/03 отборът е наказан с лишаване от домакинство след поредица вандалски прояви.

На мача с Нафтекс (1:1) бултраси нахлуват на игрището и опитват саморазправа със страничния рефер заради отменен гол. Същевременно в ложите на Централната трибуна е нападнат телевизионен екип (на bTV), документиращ с кадри инцидента. Пострадавшата медия после години наред ще си отмъщава като нарочно игнорира всяка информация от Колежа и пресъздава единствено негативна картина за събитията около клуба. Изстъпленията продължават и на дербито с Левски София в 18-тия кръг на същото първенството. Хвърлен камък от Трибуна Изток наранява рамото на футболист на "сините", а батерия от мобилен телефон едва не разцепва главата на друг играч. Наказанието е глоба 10 000 лева и лишаване от домакинство за една среща, като така решителният мач за оставане в А група с Рилецо (2:1) се играе на “Българска армия” и това отново дава повод на Христолов да упрекне публиката за незавидното състояние на клуба. В дъждовния софийски следобед, пред 500 свои привърженици отборът изплува с две фамозни попадения на Боби Димитров.

Сезонът, в който жълточерният отбор се спасява на косъм от ново изпадане, завършва с грандиозен уличен бой, провокиран от фенове на Локомотив на връх празника 24 Май през 2003. Денят на славянската просвета и култура е зачернен от хулигански изстъпления в Пловдив, града-родоначалник на всенародния празник през 1851 година. Близо 20000 привърженици се изсипват часове преди мача в околностите на Колежа, но заради проливния дъжд и наводнения терен дербито е отложено с един ден. Част от разотиващите се ботевисти са нападнати до парк “Каменица” от голяма група черно-бели хулигани. Районът около Бирена фабрика, по булевард “Източен” и улица “Богомил” се превръща в бойно поле за близо час преди полицията да успее да потуши размириците. Следват арест и присъди за 15 жълточерни сърца.

Мачът на улицата има продължения и в следващите три години. От тогавашните хроники като най-прочути са останали сблъсъка до Сточна гара, на кръстовището на „Богомил” и „Леонардо Да Винчи” (15.05.2006) и инцидента от улица „Гладстон” (27.08.2006), като и в двата случая хулсовете от Лаута играят с подкрепления от София Запад, Стара Загора и Горна Оряховица.

На улица „Гладстон” варварското уреждане на сметки, по ирония на съдбата, се случва точно под прозорците на Дома на културата (ГДК). Сблъсъкът приключва набързо за около двайсетина минути, след бърза полицейска интервенция, но от хвърлените камъни има няколко пострадали бултрас. Според информацията по вестници, радиостанции и телевизии боят бил предварително уговорен понеже се състоял на отдалечено от стадиона място. В действителност случилото се става поради засичане на преминаваща, сравнително голяма група ботевисти с хулиганската банда от Лаута, дебнеща от пицария на съседна уличка.

Другият сериозен инцидент, боят до Сточна гара, влиза дори в новинарските емисии на Euronews, а хърватски fanzine (списание за футболни фенове) му посвещава цяла статия. Тогава наистина има предварителна уговорка за челен сблъсък и това е един от малкото пъти в които Лаута спазва дадената дума. Имало е доста случаи преди този, когато модерните по онова време черно-бели casuals не изпълняват уговорките, отмятали се или пристигали с превъзхождаща численост от договорената.
Сподели статията