Десетилетия наред Ботев Пловдив означава вярност към “аристократичния маниер”, ярки личности, красота и финес във футбола. Плеяда майстори на топката изградиха облика на един привлекателен клуб, който респектира със стил и поведение на терена. Голямата заслуга на Ботев Пловдив пред историята на българския футбол се крие в простичката истина, че успя да запази през годините вярата на хората в романтиката на играта. Днес Ботев Пловдив живее в своите легенди – незабравими и славни. Минават годините, сменят се героите...Времето оставя от тях само една легенда за вечността!
Виден Апостолов
Роден е на 17 октомври 1941 г. в с. Курило, Софийски окръг. Спортната си кариера започва в Локомотив (София), където още в юношеска възраст играе в представителния отбор - в 15 срещи постига и един гол в "А" РФГ. В отбора на Ботев идва през 1960 г. и цели 17 сезона до 1976 г. играе в неговите редици.
Динко Дерменджиев - Чико
Роден е на 2 юни 1941 г. в гр. Пловдив. Започва спортната си кариера като вратар в Марица. В отбора на Ботев е привлечен през 1959 г. като трети вратар. Дори на една среща от "А" група на Ботев във Варна той излиза на терена през второто полувреме, но това е първото и последното му излизане като вратар. Георги Генов - смелият педагог, вижда в него бъдещ бърз и резултатен краен нападател и експериментът се увенчава с изненадващ успех.
Иван Глухчев
Роден е на 17 декември 1942 година. В отбора на Ботев играе непрекъснато от 1965 до 1974 г. като полузащитник и централен защитник. Като състезател се изявява като интелигентен, коректен, влагащ много жар, устрем и мисъл за колективната игра на отбора. Силна страна на неговата игра е умелото отнемане топката на съперника или предугаждане на пасивете му. Отлично играе с глава и майсторски използва високия си ръст във въздушните двубои.
Георги Попов - Тумби
Роден е на 14 август 1944 г. в Каршияка, Пловдив. Възпитаник е на детско-юношеската школа на Марица. Спортната си кариера започва като гимнастик, достигайки до трети мъжки разряд. Още в юношеска възраст е привлечен в първия отбор на Ботев Пловдив. От 1961 до 1975, цели 14 сезона, е неизменен титуляр на "Колежа", обикновено с фланелка с номер 7.
Димитър Вичев
Роден е на 18 март 1951 г. в гр. Чирпан. Започва спортната си кариера в местния отбор, с който играе още в юношеска възраст в зоналната група и "Б" РФГ (37 срещи). После преминава в Берое (Стара Загора), в чийто представителен отбор играе 17 срещи в "А" РФГ.
Петър Зехтински
Роден е на 15 септември 1955 г. в гр. Пловдив. Възпитаник е на детско-юношеската школа на клуба - треньор Косю Енчев. Изявява се още в началните си стъпки. През 1969 г. с отбора на Тримонциум е победител в турнира "Футболна смяна", а през 1974 г. е в отбора на Тракия - юноши (старша възраст), завоювали първата републикаска титла за клуба в тази възрастова група.
Георги Славков-Бенкса е роден на 11 април 1958 г. в село Мусомище, Гоце-Делчевско. Започва първите си футболни стъпки в школата на Тракия Стамболийски, а през 1974 г. преминава в ДЮШ Ботев. Става шампион на България (юноши старша) през 1976. Година по-късно е сребърен медалист от турнира на УЕФА в Белгия, заедно със съотборници си Атанас Маринов и Митко Аргиров. Бенкса взима “Златната обувка” на Европа през 1981 г. след като реализира 31 гола в изиграните от него 23 шампионатни срещи. Бенкса играе, бие се и вкарва голове, много голове и от всякакви положения! Емблематични са му попаденията от пряк свободен удар (“дългите дузпи на Славков”, както ги наричат привържениците) и със задна ножица.
Сезонът, с който той се прочува в Европа преминава ето така:
1 кръг – не играе (Локомотив София – БПФК 0:1)
2 кръг – 90 минути (БПФК – Черно море 3:0)
3 кръг – 90 минути и 2 гола (Черноморец – БПФК 1:2)
4 кръг – 90 минути и 3 гола (БПФК – Беласица 5:1)
5 кръг – 90 минути (Левски София – БПФК 3:1)
6 кръг – 90 минути и 2 гола (БПФК – Академик София 5:1)
7 кръг – 90 минути (Пирин – БПФК 0:0)
8 кръг – 90 минути (БПФК – Ботев Враца 0:0)
9 кръг – 90 минути (Миньор Перник – БПФК 2:1)
10 кръг – 73 минути и 3 гола (БПФК – Сливен 6:1)
11 кръг – 90 минути и 2 гола (Марек – БПФК 5:3)
12 кръг – 90 минути и 1 гол (БПФК – Берое 2:0)
13 кръг – не играе (ЦСКА – БПФК 4:2)
14 кръг – 90 минути и 2 гола (БПФК – Славия 4:0)
15 кръг – не играе (Спартак Плевен – БПФК 2:1)
16 кръг – 90 минути и 1 гол (БПФК – Локомотив София 4:0)
17 кръг – 90 минути (Черно море – БПФК 1:0)
18 кръг – 45 минути и 1 гол (БПФК – Черноморец 1:1)
19 кръг – наказан (Беласица – БПФК 1:0)
20 кръг – наказан (БПФК – Левски София 2:0)
21 кръг – наказан (Академик София – БПФК 1:1)
22 кръг – наказан (БПФК – Пирин 1:0)
23 кръг – 48 минути и 1 гол (Ботев Враца – БПФК 2:1)
24 кръг – 79 минути и 2 гола (БПФК – Миньор Перник 3:1)
25 кръг – 90 минути (Сливен – БПФК 2:1)
26 кръг – 90 минути и 2 гола (БПФК – Марек 3:1)
27 кръг – 72 минути и 1 гол (Берое – БПФК 3:2)
28 кръг – 90 минути и 2 гола (БПФК – ЦСКА 3:2)
29 кръг – 90 минути и 2 гола (Славия – БПФК 2:2)
30 кръг – 90 минути и 4 гола (БПФК – Спартак Плевен 4:3)
Пет от тези 31 гола са от дузпи.
Достойна оценка за футболните качества на Георги Славков е офертата отправена към него от испанският гранд Атлетико Мадрид.
Бенкса е обявяван на три пъти за „Футболист на Пловдив” за 1978, 1980 и 1981 г. През 1981 г. печели Националната купа, бронзов медалист през същата година и финалист за Балканската клубна купа. В казионната класация на софийските журналисти за „Футболист на България” е посочен като № 3 за 1980 г., а през 1981 е поставен на 2-ро място и то при положение, че става голмайстор на Европа и постига успехи с отбор далеч по-скромен от държавните фаворити ЦСКА и Левски София. Според редица футболни капацитети и неутрални журналисти Славков безочливо е ощетен, още повече, че тогава той е и водеща фигура в подмладения националния отбор.
С жълточерната фланелка изиграва 112 мача и бележи 61 гола в периода 1976-1982 (с известно прекъсване заради военната повинност, която отбива в ЦСКА). С екипа на А-националният отбор има 30 мача и 8 гола, за юношеската формация е играл в 35 мача и бележи 6 гола, а за младежите участва в 7 срещи.
Страница 2 от 4
