"Чико ще прегърне,
ще прегърне Купата,
а ний ще запеем,
ще запеем песента!"
Песента на канарчетата днес е тъжна. Напусна ни великият Динко Дерменджиев - Чико. Легендата, която остана вярна на своя любим отбор и прекара целия си съзнателен професионален живот с екипа на Ботев Пловдив до сърцето си. Не го остави нито за ден. Тъжеше, когато Ботев губеше, радваше се с победите. Той бе един от нас - земен и същевремено величествен. На 15-ти май Чико трябваше да е с нас на големият пловдивски финал в София. Трябваше да е редом до приятеля си Христо Бонев - Зума и заедно да коментират празника на града!
Чико, обаче ще бъде с нас, редом до нас и в нас, защото легендите не умират. Те живеят вечно!
В своята 107-годишна история футболният клуб Ботев Пловдив е имал в редиците си много големи футболисти, които са оставили трайна следа през годините. Но ако трябва да изтъкнем кой е най-големият измежду тях, това безспорно е Динко Дерменджиев. Избрахме го за Футболист номер 1 на миналото столетие. Обичаха го всички!
Чико е роден на емблематичната дата 2 юни 1941 година в Пловдив. Започва футболната си кариера в местния „Марица”, където играе един сезон. През 1959 г. преминава в редиците на жълто-черните и се утвърждава като титуляр на дясното крило. Тогава в състава на „жълто-черните” конкуренцията е голяма. Тя се допълва и от присъствието на футболисти като Христо Илиев (Патрата), Сашо Костов и Георги Аспарухов (Гунди), отбиващи редовната си военна служба, а тук са още Иван Сотиров (Албанеца) и Георги Попов (Тумби). Но това съвсем не пречи на Чико да разгърне огромния си талант и скоро той попада и в полезрението на националния треньор Георги Пачеджиев, който готви тима за първото му участие на световните финали в Чили през 1962 година.
През същата година Чико става носител на Купата на съветската армия след победа с 3:0 на финала срещу русенския „Дунав”.
На 6 май същата година срещу Австрия във Виена (0:2) Чико дебютира в националния отбор и това е символично, тъй като в същия мач дебют в „А” отбора прави и незабравимият Георги Аспарухов (Гунди). Любопитно е, че Гунди започва като титуляр и по-късно е сменен именно от Дерменджиев. А после на терена в далечния чилийски град Ранкагуа Чико играе в мачовете срещу Унгария и Англия. На 8 юли 1962 г. отборът на „Ботев” (Пловдив) нанася най-съкрушителното домакинско поражение на „Левски” в историята – 1:6 на ст. „Васил Левски”. В този мач Дерменджиев бележи два от головете за разгромната победа на „канарчетата”.
През 1963 и 1964 година Чико извежда „Ботев” отново до финалния мач за купата, но и в двата случая „жълто-черните” губят от „Славия” съответно с 0:2 и 2:3. Най-щастливият сезон за него е през 1966-1967 г. Отборът върви устремно напред и печели втората шампионска титла в историята си, като първата е през далечната 1929 г. Дерменджиев е главното действащо лице в този шампионски тим на Ботев и води своите съотборници от победа към победа. Незабравим ще остане неговият рецитал заедно с Попов в мача ЦСКА – „Ботев” 1:3 в София, когато двамата буквално парализираха цялата отбрана на армейците и правеха каквото си поискат.
Паралелно с отличното си представяне в „Ботев” Дерменджиев постигаше успехи и в националния отбор. Логично бе в състава при второто ни участие на световните финали в Англия през 1966 година После е едно от главните действащи лица при удивителния рейд на националния отбор в квалификациите за европейското първенство през 1968 г. В решаващия мач срещу Португалия на Еузебио в София именно той се оказа на огневата позиция при отличното центриране на Гунди и хитрото навеждане на Котков, за да натисне спусъка при единствения и победен гол, открил ни пътя към четвъртфиналите. На 6 април 1968 г. в знаменития двубой с италианците в София Чико отново бе на висота. При резултат 1:1 Гунди стреля великолепно с глава, но топката се отби от страничния стълб и Дерменджиев бе на точното място за втория гол във вратата на Албертози.
На световното първенство в Мексико през 1970 г. той записа третото си поредно и последно участие на най-големия форум. В инфарктния мач с Перу, загубен нещастно с 2:3, след като водихме с 2:0, Динко Дерменджиев влезе в историята като автор на първия гол на този шампионат. В 13-ата минута бе отсъден свободен удар в наша полза. След разиграване при отлично заучено положение Жеков пусна топката зад стената на съперника, а Бонев я продължи към непокрития Чико, който матира перуанския вратар Рубиньос. След настъпилите катаклизми при провала на този „Мондиал” той все пак остана в състава, но на 19 август 1973 г. при загубата с 0:2 в приятелския мач срещу Полша във Варна бе неговата лебедова песен в националния отбор. С фланелката на трикольорите Дерменджиев записа 58 мача, в които вкара 19 гола.
Динко Дерменджиев бе не само един от най-добрите ни футболисти през 60-те години на миналия век – завиден импровизатор и завършен голмайстор. Той ще си остане иконата на пловдивския „Ботев”!
След края на активната си футболна кариера Динко Дерменджиев се посвети на нелеката треньорска професия. На няколко пъти бе начело на любимия си „Ботев” (Пловдив), като на два пъти изгради напълно завършени отбори, които бяха сериозна конкуренция на „Левски” и ЦСКА в първенството. Под негово ръководство „канарчетата” спечелиха Купата на съветската армия през 1981 г., а на два пъти бяха на финала за Купата на България през 1984 и 1991 г., загубени от Левски съответно с 0:1 и 1:2.
Чико игра в Ботев Пловдив цели 19 години, в които записа 447 мача в „А” група. С това постижение той е на второ място във вечната ранг-листа след Марин Бакалов – 454 мача. С фланелката на „Ботев” реализира 194 гола и по този показател е на трето място във вечната класация след Петър Жеков и Наско Сираков, но е на първо място по голове, вкарани само за един отбор. Отличаваше се и с коректно поведение на терена и затова спечели Купата за индивидуално спортсменство през 1974 година.
Днес няма дете, което да не знае кой е Чико и какво е направил той за Ботев Пловдив, за Българския футбол и пловдивския спорт!
Днес няма мач, в който Бултрасите да не запеят песента за славния Чико и неговото величие!
На 15-ти май в София Чико за пореден път ще бъде редом до всички нас, за да ни даде онзи тласък в пътя към победата!
Защото, легендите не умират, те живеят вечно!
Благодарим ти за всичко Чико!
ПОКЛОН!
bultras.com