| Съдържание на статията |
|---|
| Ботев - Барселона |
| “Ботев” - “Барса” или романтичният мач |
| Всички страници |
През 1981 жребият в турнира за Купата на Националните купи (КНК) отрежда силният отбор на Барселона за съперник на БПФК. Показателен за класата на Барса в онези години е резултатът в приятелската среща между каталунците и тогавашния световен шампион Аржентина (1978). Мачът завършва с победа 1:0 за "блауграна" след гол на бившата "Златна топка" Алан Симонсен. В състава на треньорското светило Удо Латек, освен обявеният за футболист на година за 1977 датчанин, личат имената на немския национал Бернд Шустер (еврошампион с ФРГ през 1980), аржентинския национал Суврия, испанските национали Алесанко, Херардо, Естебан, Санчес и Виктор. В атаката е звездата на “половин Испания” – централния нападател Кини, станал жертва на лична драма. Той е отвлечен за откуп и седмици е държан в неизвестност от похитители си. За мнозина привърженици на Барса това е една от причините отборът да загуби шампионата тогава. Същата година обаче Барселона печели безапелационно Купата на Краля след 3:1 на финала в Мадрид срещу тима на Спортинг Хихон.
Освен срещу традициите и международните успехи на Барселона, "канарите" се изправят и срещу финансовата мощ на каталунците, демонсрирана с отмъкването на испанския национален защитник от Лас Палмас – Херардо. За селекция преди сезона са дадени 3 500 000 долара за вратаря Урути от Еспаньол и нападателя Моран от Бетис, за треньор пък е привлечен Удо Латек от Борусия (Мьонхенглабдах). Немецът е привлечен с годишно заплащане два пъти по-голямо заплатата му в Бундеслигата. Единствената несполука на трансферния пазар Барселона претърпява при опита си да привлече двукратния носител на "Златната топка" за 1980 и 1981 Карл-Хайнц Румениге. Звездата на Байерн, въпреки предложените 4 милионна долара, отказва да се прехвърли в испанския гранд. Именно срещу този гранд на световният футбол се изправя Ботев Пловдив на 15 септември 1981 година. На наскоро ремонтирания за Световното`82 стадион "Ноу Камп"“ двата отбора излизат със следните състави.
БАРСЕЛОНА:
1.Артола, 2.Херардо (82-Мигели), 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Алън Симонсен, 8.Бернд Шустер, 9.Кини, 10.Естеа (65-Моран), 11.Естебан.
БОТЕВ:
1.Вичев, 2.Пики Юруков, 3.Наско Маринов, 4.Блангев, 5.Митко Младенов, 6.Коста Танев (77-Петър Димитров), 7.Коце Костадинов, 8.Жоро Славков, 9.Краси Манолов, 10.Зехтински (85-Хорозов), 11.Мери Бакалов.
Голове: 1:0 Кини (26), 2:0 Симонсен (28 ), 3:0 Шустер (38 ), 4:0 Симонсен (78-дузпа), 4:1 Славков (83).
Съдия – Хоуп (Шотландия);
Ноу Камп – 30 300 зрители.
Играта на Ботев е оценена високо от специалистите и запалянковците, въпреки загубата с 1:4. Барселонският вестник "Спорт" дава следната оценка на своя вратаря в мача: "Спаси три гола и игра много добре". За малцината българи, присъствали на срещата, спасените от вратаря Артола чисти голови положения са пет. В Барселона "канарчетата" имат повече възможности за гол отколкото обикновенно създава като гости в българското първенство. Самият мач започва доста обнадеждаващо за пловдивчани. Със самочувствие, въпреки голямото име на противника, и със спокойно разиграване на топката те неутрализират традиционния домакински натиск. Две бързи контраатаки стряскат каталунците и в 12-та минута Краси Манолов с хубав далечен пас извежда Бенкса Славков в удобна позиция, но вратаря спасява шута на нашия нападател. Малко по-късно мощен пробив на Костадинов елиминира защитата и вратаря, но Манолов улучва гредата вместо опразнената врата!!! Стреснати от силната игра на българите, испанците се вдигат на щурм и с изключителна подвижност, съчетана с непрекъснна смяна на местата между Симонсен, Виктор и Естеа успяват да разбият "жълточерната" отбрана. Румен Юруков-Пики увисва срещу дублиращите се крила Естебан и Естеа, централните защитници Наско Маринов и Митко Младенов губят синхрона помежду си и опитните майстори Кини, Шустер и Симонсен решават всичко в своя полза за 15 минути. Играта на Шустер в това първо полувреме е оприличена от специалистите като "еталон за утрешния ден" – бърза обработка на топката, мигновена реакция и ориентировка, уникално прецизни пасове. В онзи мач се отличава над всички още един футболен майстор датчанина Алан Симонсен. През втората част, футболистите ни се отърсват от натрапчивата мисъл за очертаващ се разгром и играят напълно равностойно като показват хубава и зрелищна игра. Едва в края на мача нашата "златна обувка" Славков успява да запише името си редом до големите "пикадори" на Барселона Симонсен, Кини и Шустер "в ноща на голмайсторите", както я нарича вестник "Спорт" (Барселона).
Реваншът се играе на 30 септември 1981 г. пред рекорден брой зрители на "Голямата къща":
БПФК: 1.Кирил Пейчев, 2.Пики Юруков, 3.Младенов, 4.Блангев, 5.Хорозов, 6.Коста Танев, 7.Коце Костадинов, 8.Славков, 9.Краси Манолов (78-Трифон Пачев), 10.Зехтински (71-Митко Аргиров), 11.Мери Бакалов.
БАРСЕЛОНА: 1.Артола, 2.Рамос, 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Симонсен, 8.Шустер, 9.Кини, 10.Естеа, 11.Естебан (67 – Санчес).
ГОЛМАЙСТОР: 1:0 – Славков (35).
Съдия – Шотерс (Белгия)
Жълти картони: Костадинов, Юруков, Блангев (БПФК), Виктор (Барса)
Младият отбор на Ботев Пловдив (Пики Юруков, Митко Младенов и Мери Бакалов нямат навършени 20 години, Коце Костадинов и Славков са на по 21) е на път да направи невъзможното срещу Барселона. При резултат 1:0 (майсторско изпълнение на Славков от пряк свободен удар) реферът Шотерс отменя редовен гол на Костадинов в 40-тата минута. Малко преди това е подминато нарушение срещу Коце в наказателното поле. С малки промени в двата състава от първия мач отборите на Ботев и Барса изнасят отново зрелищен двубой. На вратата Пейчев е заел мястото на Вичев, а със Славчо Хорозов пловдивската защита е по-спокойна и сигурна. Новото име в състава на Барселона е Рамос, който заедно сьс съотборниците си не успяват в този мач да се противопоставят на развихрилите се "канари". Футболистите от ариегарда Хорозов, Блангев и Юруков осигуряват надежден тил, а силната игра на Коста Танев (заедно със Славков най-добрия на терена) и останалите от халфовата линия развенчават световните звезди Шустер и Симонсен. Удо Латек, явно респектиран от майсторството на Славков и компания, е насочил усилията на своите възпитаници към внимателна защитна игра. За неутрализиране на атаките на "Plovdiv" са възложени дефанзивни функции на офанзивния халф Виктор, персонално пазещ Славков. С поредица от ъглови удари испанците са натикани в пенала пред тяхната врата. В този момент от мача на два пъти не се намира никой да засече топката в опразнената мрежа.
След почивката Барселона не променя своята игра изпъстрена с доста нарушения и бавене на играта. Едва в края на мача испанците се опитват да позакрепят реномето си на голям отбор, но плахите им опити завършват с неуспех. В крайна сметка фаворитът от Каталуня продължава напред в турнира. За младият отбор на Ботев Пловдив (АФД Тракия по това време) остава гордостта от достойното представяне срещу един от най-мощните клубове в Европа.
В следващия кръг Барса елеминира състава на Дукла Прага (чешкия вариант на ЦСКА) след 4:0 и 0:1 в двете срещи, а в последствие печели и турнира. Финалът за КНК е на 12 май 1982 в Барселона между отборите на Барса и Стандард Лиеж, завършил с победа за каталунците с 2:1.
Преди първия мач в Барселона екип от местна телевизия и журналисти от испански списания и вестници пристигат в България специално заради Славков. По онова време той е носител на "Златната обувка" за голмайстор на Европа и предизвиква голям интерес на Запад. Години по-късно Бенкса споделя: "Тогава за пръв път осъзнах какво е да си звезда. Те дойдоха да ме гледат в Петрич, бихме ги с мой гол и след мача направихме интервюта, снимаха ме в Пловдив със "Златната обувка". Когато отидох с отбора за първия мач в Барселона ми подариха вестници и списания в които имаше мои снимки и статии за мен. Подобно отношение на уважение и почит към таланта бях преживял преди това само при награждаването ми от "Франс Футбол" в Париж...".
Ако си задавате въпроса кой български клуб е демонстрирал истински и неподправен романтичен футбол, то не търсете отговора далеч от Пловдив и култовите местни “канарчета”. Отговорът на “Ботев” към всичко, което му бе сторено по време на комунистическия режим, бе автентичен футбол, уникална атмосфера и задължителни победи над противниците си в Пловдив. През тази голгота преминаваха не само българските му съперници, но и доста световни грандове, сред които блестят имената на два клуба, печели по 4 пъти Купата на европейските шампиони - “Барселона” и “Байерн”. Но в Голямата къща (така ботевистите назовават известния преди като “9 септември” градски стадион на Пловдив) дори световните грандове разбираха, че има и по-големи майстори от самите тях.
30 септември 1981 г. е един необикновен и луд ден за Пловдив. Любимият на половин град отбор на “Ботев” приема колоса “Барселона” в мач реванш от I кръг на турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК). Първата част от сблъсъка е загубена с обезсърчителното 1:4, но ботевистите знаят, че за техния отбор няма нищо невъзможно. Стадионът е препълнен, според мнозина на този мач се прави и вечният рекорд по посещаемост в Пловдив - 50 000 зрители.
И публиката набързо разбира, че ще присъства на исторически двубой. “Барса” на Шустер, Симонсен и Кини бързо преминава в кръгова отбрана и вижда зор в отбиването на “жълто-черните” талази. Реално още в първото полувреме “Ботев” вече трябва вече да води с 3:0 и да е с единия крак в следващия етап. Резултатът обаче е само 1:0 след гол на голямата звезда Георги Славков. Съдията от Белгия Шоутерс е излязъл с твърдото намерение да не допуска сензацията и прави всичко възможно “Барса” да оцелее в пловдивския ад. Пет минути след гола на Славков, той отменя второ редовно попадение на Костадин Костадинов, а минути преди това подминава без реакция нарушение за стопроцентова дузпа срещу крилото на “Ботев”. Повалянето на Костадинов е запечатано на красноречив кадър (б.р. - виж вдясно), на който се вижда, че испанецът Олмо действа с отявлена балтия в наказателното поле.
През втората част натискът на “канарите” продължава, както и безспирните атаки. На няколко пъти топката се движи успоредно по голлинията на гостите, но така и не се стига до втори гол, който окончателно да дръпне боята от иначе доста мургавите лица на испанците.
“Ботев” отпада, “Барселона” оцелява и 8 месеца по-късно стига финал на турнира, където печели срещу “Стандарт” (Лиеж) с 2:1. Мачът в Пловдив си остава най-трудното препятствие за каталунците, което се доказва и от оценката, която дава треньорът на “Барселона” Удо Латек.
Ако днес светът се възхищава на “Атлетик” ( Билбао), то едва ли на някого му минава през ума, че преди 30 години абсолютно същата политика се провежда в българския футбол. Треньорът Динко Дерменджиев изгражда изключително млад отбор, съставен почти изцяло от местни момчета, продукти на знаменитата школа на ст. “Христо Ботев”. Срещу “Барса” съставът е почти изцяло от играчи под 25 г., а най-младите Румен Юруков-Пики, Митко Младенов и Марин Бакалов са на по 20.
Славков и Костадинов са на 21, а капитанът Зехтински, който минава за опитен играч, е само на 25. Дори и двете резерви, които се появяват на терена - Трифон Пачев и Митко Аргиров, също са в младежка възраст. С този невероятно млад отбор, който няма никакъв турнирен опит, “Ботев” надиграва напълно “Барселона”, взривява Градския стадион и пише славна страница в историята си.
“Ботев” по онова време разполага с двама равностойни вратари Вичев и Пейчев, първият пази на “Камп Ноу”, вторият в Пловдив. В защита са десният бек Юруков, заменил местната легенда Наско Гаръбски, централните защитници Хорозов и Младенов, отляво е Блангев. В този защитен вал има сигурност, твърдост, а когато трябва - и насаждане на бърз респект у противника. В средата на терена двете моторчета са Коста Танев, направил мача на живота си срещу Шустер и Бакалов.
Атомното нападение е убийствената амалгама от невероятния талант на Георги Славков, бразилските умения на Зехтински, бързината на Костадинов и голмайсторския нюх на “орела” Краси Манолов. Направо отбор мечта. В следващите 10 г. те бяха доминатори на футболната мода в България, изпращаха на 3 гола разлика “Левски” още на табелата за влизане в Пловдив. С ЦСКА бе по-различно, защото по онова време отборът се наричаше Армейско физкултурно дружество “Тракия”.
Днес отборът дори във “В” група играе пред 7-8 хиляди души, феновете са верни и горещи. Позабравен факт обаче е, че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.
Точно преди 30 години на наровете в Гарнизонния военен арест в Пловдив в качеството им на провинили се военнослужещи, разговаряха авторът на този материал и един от участниците в галата срещу “Барса” - Митко Аргиров. Сержантът от БНА Аргиров бе получил едноседмично наказание заради желанието си да премине в друг отбор. Тогава слушах в захлас впечатленията на Аргиров от “Камп Ноу”, където той не игра, и от невероятния мач в Голямата къща, където той влезе в 70-ата минута като резерва на капитана Зехтински.
Запомнил съм от разказаното, че един от играчите на “Ботев”, за да провокира най-силния футболист на гостите Барнд Шустер, се е изплюл в лицето му. Белият ангел, каквото е прозвището на Шустер, само се избърсал, погледнал го в очите и го подминал с усмивка. Но в Пловдив дори на Шустер не му бе леко и през мач бе с доста угрижен вид.
И още един спомен на очевидец. На 28 септември 1981 г. от чартъра на “Барса” слязоха 20 човека в еднакви сини костюми и само един с бяла риза и светли дънки. Това бе Шустер. Велик футболист, който сам се отказа от националния отбор на Германия, а с това и от възможността да играе на три световни финала. На 30 септември 1981-а тази знаменитост бе само зрител отблизо на едно велико представление. Изнесено изцяло от футболистите в жълто-черно. Заради такива играчи е родено клишето, че у нас винаги ще се раждат талантливи футболисти.
“Ботев” единствен извън ЦСКА, “Левски” и “Славия” ще попадне в рубриката още 2 пъти - с мачовете си с “Атлетико” (Мадрид) през 1962-а и “Байерн” (Мюнхен) през 1984-а. Този факт наред с участията на “Ботев” и в трите европейски турнира правят от този клуб нещо по-специално, когато стане дума за български успехи на клубно ниво.
ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ