Утре ще се играе последният домакински мач на Ботев за 2013-та година. Специален мач може би,малко тъжен и носталгичен, не защото идва зимна пауза, не защото няма да има дълго време мачове, а просто, защото една ера си отива, за да остави път на друга.
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СТАДИОН "ХРИСТО БОТЕВ", но за мен си е напълно нов проект и ново съоръжение. Но защо утрешния ден ще е така специален и носталгичен за мен? Защото обичам Ботев Пловдив ли?
Не аз си го обичах и когато игра стадион "Пловдив, и на "Беркут", ще го обичам и когато играе на "Коматево". Специално е, защото за жалост съм от поколението, което не виждало нито купи, нито титли, нито много вълшебна игра, аз съм от поколението, което подкрепяше отбора в няколко "Б" групи и една "В" група, и никога не съм спирал да ходя на "Колежа".
"Кръщенето" ми беше с баща ми през далечната 95' година, като "дебюта" ми съвпадна и с мач на един мръсен и нечист човек за мен - Наско Сираков.
П.П. Mачът беше интересен, а победата над ЦСКА с 4:3 беше вълшебна.
Така се даде старт на стотиците ми мачове на този стадион, които никога не бих забравил. Като обратa срещу "Шумен" от 0:2 до 5:2, победата над ЦСКА с 3:1 (мач, който гледах от строежа зад стадиона, защото не ме пуснаха да вляза. Нямало място, като после се оказа, че на стадиона имало 20 и не знам си колко хиляди); загубата от "Славия" с 3-те дузпи на "най-добрия" съдя Генов; победата пак над същата "Славия" с 6:0; всички дербита с кюстендилския "Локомотив", както и последните победи над "Левски"; спасените дузпи на Лилчо срещу ЦСКА, димките, факлите, лентите, хореографиите, калпавите намеси на Славчо Тошев, отпадането от "Димитровград" за аматьорската купа, първите стъпки на Неделев, бенефисът на Видолов, както и почти всяко негово магическо докосване.
Пред мен още виждам и онзи зверски шпагат на Енгибар Енгибаров - Енги (Луд-луд), заставането на врата на Апостол Попов срещу говедата и червения картон на Лилчо срещу Гонзо. Живи са спомените за "странните" чужденци играли с нашите фланелки.
Сигурен съм, че много от моите спомени се препокриват и допълват с хилядите спомени на хиляди пловдивчани и канари. Сигурен съм, че всеки за себе си има своите спомени, спомени идващи от едно и също харизматично за града ни място. Място, което никога не оставихме празно, независимо от несгодите и провалите. Място, което ни дърпаше към себе си я за мач, я за концерт, я за честване на празници, я, за да хвърлим един поглед върху тревата или тренировката на любимия Ботев Пловдив, просто защото е там и ние сме част от него.
Това място заслужава да бъде изпратено ПОДОБАВАЩО, нищо, че е зима, нищо, че е студено, нищо , че е работен ден. Такава му била съдбата. Ние сме длъжни да отдадем нужното на това велико място, както съм сигурен, че ще стане!
А, за да е събитието и празник съдбата ни поднася на тепсия един отбор от един град, който си е свикнал да губи на Колежа. Отбор, който някак минава между капките и шамарите на жълто-черните. Вече няма мърдане, сигурен съм, че ще изригнем за последно за последният домакински мач на СТАДИОН "ХРИСТО БОТЕВ" - КОЛЕЖА.
Автор: Петър Петров
bultras.com