Ботев Пловдив нанася най-сериозната загуба на синия ни съперник точно преди 50 години. На 8 юли 1962 година Гунди, Чико, Тумби, Албанеца, Райко Стойнов и други величия правят за срам отбора на София пред препълнен стадион. По срамното е, че на нашите футболисти им е подшушнато да спрат да вкарват, защото унижението на милиционерския отбор започва да става голямо. След края на мача футболистите ни са изпратени на крака с бурни аплодисменти, а 200 верни фена от Пловдив носят на ръце любимците си направо до Колежа!
Това, което не помни още Левски София е, че първата победа нанесена на новия им стадион е именно от Ботев Пловдив (1:2). Действието се развива доста отдавна, но доста възрастни хора от Колежа помнят този мач и го разказват на внуците си!
Напълно реално днес е канарчетата да си тръгнат с високо вдигнати глави. Напълно необременените психически Вандер Виейра, Рубен Паласуелос, Томаш Иршак, Артур Енрике, както и младите ни надежди Тодор Неделев, Ангел Рахов, Костов, Костадин Дяков, с лекота могат да ни върнат в годините, когато Ботев радваше цяла България с играта си. Ботев е и ще носи славата на Пловдив, Време е колелото да се завърти и да покажем, че победата над Славия не е случайна.
Ботев не се притеснява срещу кой ще играе днес. Ботев е име, което се е доказало и трябва да бъде уважавано.
Припомняме на всички бултраси да се държат гордо на Герена и да застанат зад своя отбор от първия до последния съдийски сигнал. Подкрепяме до край и не ни интересува нищо друго освен победата. Ботев се подкрепя без бомби и без криворазбрани нахлувания. Ботев се подкрепя с търпение и вярност.
Ботев това е България!