Уважаемо ръководство на ПФК Ботев Пловдив,
Благодаря Ви за постигнатата цел, връщане на любимия ни клуб там където винаги му е било мястото. Всички Ботевисти и може би най-много вие, изстрадахме и изживяхме един меко казано труден сезон, сезон в който на няколко пъти минахме от „осанна” до „разпни го”. Един сезон, започнал с огромни надежди, самочувствие и увереност и преминал два пъти през тези и други /не мога да ги спомена дори/ крайни емоции. Един сезон, който завърши добре и може би заради огромните трудности, краят му е толкова сладък. Както е казано - всичко е добре, когато свършва добре.
Аз съм един от многото фенове на БОТЕВ, гледам отбора от 40 години и винаги съм гледал положително към него, дори когато не е имало много поводи. Никога не съм си позволявал дори с реплика да давам акъл на треньори, ръководители и футболисти, да подвиквам от трибуната или пред стадиона. Имало е моменти, в които ми е било много тежко и въпреки това съм бил против крайните и непремерени реплики и скандирания.
По тази причина Ви моля да ме извините за днешното обръщение към вас.
Не е страшно да се спънеш, важното е да се изправиш и да продължиш. Не е фатално да се спънеш втори път, важното е да видиш препятствието, да го запомниш и да продължиш. Глупак ще е този, който се спъне трети път в едно и също препятствие.
Предстои Ви важен избор, избор който ще определи до голяма степен не само представянето на любимия ни отбор в следващото първенство, но може би и развитието му в следващите няколко години. Избора на старши треньор, ще е решаващ за по-нататъшното развитие на много от сегашните ни футболисти, които ние Ботевистите и Пловдивчаните харесваме и сме им благодарни, за момчетата от ДЮШ, за духа и самочувствието на целия клуб.
Аз няма да ви предлагам имена за треньор, не ми е работа, но ще Ви помоля да се обърнете към историята на Ботев.
Както казах, аз гледам отбора от четиридесет години и винаги успехите на нашия любим отбор са били най-големи тогава, когато треньор и играчи са били наши момчета, момчета за които Ботев е чувство и религия, момчета за които да играеш в Ботев е чест и отговорност. Да някой ще каже, днес футболът е друг, днес играят и парите, няма достатъчно наши момчета, трябват чужденци. Да, но нека това го реши треньор за когото Ботев не е касичка, не е трамплин, не е заплатата, не е неустойката, а е чест.
Привържениците на Ботев Пловдив, не искаме титли и купи на всяка цена. Ние искаме нашия отбор да е като публиката си – красиво всеотдаен, верен на стила си и борещ се до край.
Пожелавам Ви с цялата си любов към отбора, да успеете да направите добрия избор и всички ние заедно да можем да запеем - ЛЮБОВТА КЪМ БОТЕВ ПЛОВДИВ,НИКОГА НЕ ЩЕ УМРЕ. ЗАЕДНО ДОРИ ВЪВ АДА , НИЕ ЩЕ ГО СЛЕДВАМЕ!