Днес си зададох един екзистенциален въпрос: Какво означава да си от Ботев Пловдив? Ходя на почти всички мачове след христоловата ера и доста често ме измъчва отговорът на този въпрос. На първо място да си Бултрас означава любов към отбора. Не съм виждал почти никъде клуб, чиято агитка не спира песента си при отбелязан гол от противника. Нито за секунда, нито за миг, всички в един, без колебание.
Преди време ми казваха, че съм болен фен – болен бях, да. Болеше ме да виждам как една велика идея е пред унищожение, как “лягаме” на отбори и влизаме в уговорки. Даже бях спрял да ходя на стадиона, бях забравил радостта от това да се слея с атмосферата и публиката, бях забравил старите си приятели, бях подарил всичките си фланелки и шалове… Бях забравил себе си.
До преди няколко месеца. И ето надежда – христолов ( нарочно написан с малка буква, не поради неграмотност и липса на лексикални умения ) беше най-накрая изгонен от отбора. Но какво ни чака, питах се аз? Да, свободни сме вече, но в днешно време всичко е пари, мислех си аз. А ние ги нямахме. Ами ако се разпаднем завинаги, ами ако почнем от Б регионална и ходят по 50 човека на мач. Имах страхове, признавам си, човешко е. Но както се казва, смел не е този, който не изпитва страх. Той е просто глупав или луд. Смел е този, който изпитва страх, бори се с него и го побеждава. Така Бултраси направих и аз. Казах си : майната им на всички!
Аз съм от Ботев Пловдив. Аз съм по-силен от всичко. Аз съм Kанар, ако трябва и по селата ще ходя. Аз обичам Ботев, ще помагам с каквото мога. Ако искат да ни пратят в зоните, нека го направят, аз пак ще ходя на всеки мач. Защо ли ? Защото съм от Ботев Пловдив. Защото като малък баща ми не ме е учил да мразя други отбори, а да обичам Ботев. Защото на колежа се чувствам у дома. Защото не ми пука колко купи ще вземем. Защото не ме интересува в коя група играем. Защото изтръпвам когато цял стадион в едно пее една песен. Защото след години с гордост ще си спомням с умиление как едно време съм бил макар и малка част от едно ново начало. Защото да си от Ботев е много повече от това да побеждаваш. Защото се учиш, че живота винаги ще се опитва да те пречупи, но от теб зависи дали ще успее. Защото това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Един велик човек (John Fitzgerald Kennedy) е казал : “Не е важно какво родината ти може да направи за теб, важното Бултрасе e ти какво можеш да направиш за нея”. Сега е такъв момент за нас. Пътят няма да е лесен, ще има и неприятни емоции, не всичко ще е победи с разлика. Но почти винаги в историята най-трудният път е най-правилният. Най-изстраданата победа е най-сладката. Замислете се за нашия патрон – Христо Ботев, поклон пред неговата памет. Човек дал живота си за една идея, човек винаги вярващ в победата, даже и когато съотношението е било десет към един. Човек никога предаващ се, до последния си дъх борил се за по-добро бъдеще не за себе си, а за нас.
Ние сме потомци на славни българи, бултраси, на една велика идея. Никога не забравяйте това! И кога Ви се прииска да освиркате някой пропуск, когато Ви боли глава и не Ви се ходи на мач, помислете си за Ботев и колко “лесно” му е било не него. И не питайте какво отбора може да направи за вас, а какво Вие може да направите за отбора. Време съдбовно е, време да покажем колко силно обичаме отбора си. Той най-накрая си е пак наш. И както е написал Вазов – “цяла България сега нази гледа”, нека и покажем колко чиста е нашата любов!
И ако всеки от нас докара по един фен повече на мач, то той е успял. И ако всеки от нас подкрепя до последно за отбора, то той е успял. И ако не си паднал толкова ниско, че да отговаряш на злобни коментари по форуми и сайтове, то ти си успял! Успял си да запазиш българското, успял си да запазиш ботевиското, успял си да запазиш себе си. Защото Ботев Пловдив не е омраза, Ботев Пловдив е любов. Защото ти не си простак, вандал, гамен.. ти си преди всичко ботевист!
Не го забравяй, не обръщай внимание на софийските грандове, Пловдив може да е провинция само на Рим! Защото сме се отказали да бъдем столица ( при съединението на България ), за да сме всички българи заедно и България единна. Защото все още въпреки всичко и всички сме културна столица на България. Защото в историята на нашият славен отбор малка следа ще оставим аз и ти. Защото градиш бъдещето не за себе си, не за пари, не от суета и не за слава, а за тези които ще дойдат след теб, за децата си. Защото не можеш да направиш България чиста и свята република сам, но можеш да дадеш един малък пример за това какво значи истински да обичаш една идея, повече отколкото обичаш себе си.
И в края на живота си, о мили мой приятелю, ако погледнеш назад няма да си спомняш колите, телефоните, дрехите и другите дрънкулки, които си притежавал. Ще помниш, че си бил част от едно ново начало, че си вярвал в една велика идея, че си ходил по села и поляни и си подкрепял отбора от първата до последната минута. Ще разказваш с умиление за преживяните емоции, за трудните моменти, за нашите фенове. Това ще остане, това ще се помни, другото е просто суета и блясък! И ако можеш в този момент бултрасе, да кажеш : “Да, АЗ бях там! Да, АЗ помогнах с каквото мога! Да, АЗ виках, колкото глас имах.”, то ти си живял един славен живот!
Защото да си от Ботев Пловдив не е омраза, о не, не е. Да си от Ботев Пловдив е любов!
СПОМНЕТЕ СИ ТОВА ПРЕДИ НАЙ-ВАЖНИЯ МАЧ ЗА ВСИЧКИ НАС, ПРЕДИ БАРАЖА. ДАЙТЕ ВСИЧКО ЗА ЛЮБИМИЯ НИ КЛУБ В СРЯДА (30.05), СЕГА ТОЙ ОТНОВО ИМА НАЙ-МНОГО НУЖДА ОТ НАС, ОТ АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ОТ НАС.
ТРУДНО Е ДА СИ БОТЕВИСТ, НО Е ХУБАВО, ТРУДНО Е ДА ПОДКРЕПЯШ КЛУБА СИ, КОГАТО ПОБЕДИТЕ СА МАЛКО, НО ТОЧНО ТОВА НИ ПРАВИ НАЙ-ОБИЧАЩАТА ПУБЛИКА.
АЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ КАНАРИ
Автор: Атанас СТАФУНСКИ