Аз обичам клуба Ботев Пловдив! Аз се радвам, милея и страдам с клуба Ботев. Когато отборът на Ботев играе, цялата ми мисъл и съзнание са съсредоточени в играта – пея, викам, скачам, радвам се, ядосвам се – преживявам това, което се случва на терена – не мисля за нищо друго. Не ме интересува кой е президент, кой е ръководител, кой носи жълто-черното райе, защото на това райе пише Ботев. И този Ботев е този, който аз обичам. Така е всеки мач, от както съм обикнал този клуб.
Когато печелим радостта е неописуема, когато загубим болката е силна и съкрушителна. Но всичко минава докато дойде време за следващия двубой и така вече години на ред. По-хубаво е когато печелим - спор няма, но и преживяното след загуби и проблеми се преодолява. То е нужно за да не забравям, че футболът е просто част от живота и притежава и това негово толкова важно свойство – за да оцениш хубавото трябва да преодолееш и лошото.
Но и в двата случая, поведението ми не се променя – преживявам това, което преживява и Ботев. Когато отборът не върви, страдам и аз, но това не ми пречи в момента, в който започне мачът отново да се изпълвам с надежда и копнеж за победа. И отново да викам, пея, надявам се и изживявам мача с пълни сили. Не ми пречи, че футболистът Иванов е изиграл 10 слаби мача преди този, не ми пречи, че треньорът Петров е объркал смените миналия мач, не ми пречи, че директорът Георгиев е избрал лоша екипировка за този сезон. Това не ми пречи да си обичам моя Ботев и да го подкрепям до край, защото обичта ми е вечна, и за нея няма значение дали лично харесвам хората и техните действия, които в този миг от историята представят Ботев. Съдбата е направила така, че сега тези хора се трудят и защитават честта на Ботев, а аз за да защитя моята чест и тази Ботев, ще ги подкрепям и ще ги подкрепям докато отново съдбата не ни раздели. Няма значение, какво ще преживеем заедно – победи или загуби – аз ще изпълнявам моята роля като част от Ботев – да подкрепям, да преживявам това, което преживява и моят Ботев с надежда за най-доброто.
Простичко казано – когато Ботев играе, аз съм на стадиона, пред телевизора или пред компютъра със затаено сърце и гледам с надежда и копнеж за победа през цялото време. Надъхан и оптимист до край! Вярвам в нашите възможности – на нашите футболисти, на нашите ръководители, на нашите фенове! Не подлагам никого под съмнение докато Ботев играе, защото така мога само и единствено да навредя на Ботев.
Има и друга любов към Ботев. Любов, която кара хората в стремежа им да търсят най-доброто за Ботев да са готови да отрекат и заплюят всекиго, който не вкарва голове, не купува автобуси, не строи стадиони, не пее цял мач, бил той дори и част от клуба Ботев Пловдив. И това докато Ботев играе на терена и очаква подкрепата на всички, които го обичат. Тази любов кара хората да обясняват колко е зле отборът и клубът, как ще загубим следващия мач, как нямаме кадърни футболисти, как трябва да се уволняват служители на клуба.
Тази любов не е моята! Тази любов не може да ме накара да съм горд и щастлив фен на Ботев никога! Нито когато хуля и псувам при неуспехите, нито когато Ботев печели!
Аз обичам Ботев по моя начин и съм убеден, че това е по-правилната любов. Само тази любов може да помогне на отбора и клуба Ботев. Всеки има правото сам да избира как да обича и дали да помага. Ти как обичаш Ботев?
Автор: Кольо Петров (AMSTEL)