Една чаша на търпението вчера се разля след края на мача. Така се разля, че предизвика токов удар по бузките на едно превъзбудено фенче. Какво да го правиш, душичка. Дошло то самичко на стадиона, влиза без вход със съдийската си карта да подкрепя любимия си отбор, обаче излиза разплакано. К'во толкова е станало, че чак и пердах е получило питат се хората. Някой му дал кураж и воля да диша и виж малкия вече псува на воля. Псувало футболистите, псувало феновете, и наши, и ваши, псувало, та се оляло, не видяло кога някой го плеснал през устата да спре, разказват след инцидента приятелите му по пейка.
"Ей, ма.ка ви ше.ба" не спираше да хленчи през сълзи хубостника, "Ще кажа на тати, той има голям пистолет и ще ви набие всички. Ще видите вие. Тати е голям човек, супермен е и познава целия град" хлипаше още зеления младок. Някой се доближи до него и му каза да спре да се излага, че става за смях. Малкият се ошашави да не получи нова плесница, обърна се, огледа се, видя всички замислени погледи впити в него и сърцето му затуптя още по- силно. Притесни се някой да не му зачерви и другата бузка и се затече към отпътуващия бус с полицейски служители. "Спрете, спрете!" крещеше хубостника. Това май беше неговата охрана за тази вечер. Другите погледи останаха да скляпат зад бялата каляска със светещата синя лампа:
"Колко е грозно да се псува и да се обиждат футболистите и треньорите на зеления килим! Дано поне си вземе поука от звучната плесница и се замисли това неразумно дете, пък когато порасне да има очи да дойде на стадиона пак! Дано!"
Ботев не се коментира, само се обича!
bultras.com