продължение
Със съдействието на наши руски приятели, представяме разговор със Зоран, от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Преди дни публикувахме първата част, а продължението е тук:
Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?
Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делиjе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието „Црвена звезда” или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.
Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.
Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?
Ние говорим винаги пряко с президента.
А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.
Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях? ...И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.
Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.
Какво можеш да кажете за отношенията Звезда-Спартак Москва, около които има доста коментарии в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.
Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Црвена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.
Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. „Месата” (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?
А от кого ние, Делиjе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.
А какво ви е отношението към руснаците?Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.
Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?А защо?
За да премерите сили.
Нямаме за цел да се доказваме пред някой „кой е по-силен”. Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор.
Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис-Звезда. Тогава приятелите на „гробарите” от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!
А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?
Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.
А какво трябва да се направи за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.
Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делиjе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради „желязната завеса”, дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на „диригента”, или както го наричат още „cappo” на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.
А кои при вас са диригентите?Няколко са – 5-6 човека. Постоянно се въртят.
А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.
Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември`2007. Разкажи повече за него.Бяхме 900 човека, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг.
Сутринта бяхме вече в Гръцко и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит „инструментариум”, но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона престихнахме, когато вече беше 15-та минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем „на първа” и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни да едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл „Молотов”, но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.
Никой не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бахтането с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разрах, че съотношението ни е било 900 зваздаши срещу 250 куки.
Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?
Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в „ничията земя” между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.
Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.
Кои би отличил?
Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.
А в Европа?
Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...
Не споменаваш нищо за Италия?
О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.
Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.
Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?
В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.
И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?
Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!
