Най-после дойде време и на дългоочакваното дерби с ФК Левски! Мач, който е пълнил няколко пъти Голямата къща до дупка, два часа преди неговото начало. Мач, за който се беше родила легендата, че говедата тръгвали за Филибето с нагласа за победа , стигайки до Ихтиман вече говорели за равен , а малко преди Пловдив целта била загуба с по-малко голове.
Мач, който винаги е бил изпълнен със заряд , както на терена , така и по трибуните. Мач, загубил почти целия си блясък последните 15 години ,заради разрухата, в която се беше превърнал любимият ни клуб. Всъщност дерби имаше само по трибуните, а на терена такова липсваше. И така след доста години на унижение , митарстване по села и паланки, дойде денят, в който ние тръгваме към стадиона не като обречени , а футболистите излизат на терена да се надиграват като равен с равен. Какво ще се случи на зеления килим е друг въпрос ,но факта, че сърцето ни преди мача вече не е свито, а сме изпълнени с гордост и надежда ,е красноречив за състоянието в което се намира нашият клуб.
Канари, тръгнете към стадиона с нагласата , че отборът ще се подкрепя през всичките 90 минути. Този мач го чакаме толкова години , нека си го направим запомнящ се. Нека след неговия край всеки да е оставил гласа си на трибуната и да е сигурен , че е дал всичко от себе си за подкрепата на любимия ни отбор.Нищо чудно това да е и бенефис за ТИ в това и състояние и би било добре да направим така , че за него се говори много години напред.
Приятели Ботевисти, горди граждани на Пловдив. Елате в съботния следобед на ''Колежа'' и нека заедно да покажем на ''вездесъщите'' какво е истинска любов. Какво е КРАСОТА, ВЯРА И БОРБА! Подкрепяйте отбора до край, със сърце, с душа и тяло, с всичко което всеки един човек носи в себе си!
НАПРЕД, МОЙ БОТЕВ!