В навечерието на 100 годишния юбилей на любимия ни Ботев сигурно всеки един фен, ултрас, привърженик или просто симпатизант на отбора на Пловдив усеща това странно и приятно чувство вътре в себе си, този глас, който напира да изкрещи, тази енергия, която иска да бъде насочена само и единствено в името на Ботев Пловдив, този положително зареден дух, който жадува да бъде съпричастен в този исторически момент за нашия клуб и да бъде късче памет от тази истинска любов, предавана от поколение на поколение.
Някой ще попита защо си мисля, че бултрасите сме щастливи при условие, че се подвизаваме във втория ешалон на така или иначе позанемареното ни първенство, или че не сме имали голям успех от сума ти време? Отговорът всъщност е доста простичък и есенцията на въпроса се корени в това, че истинските ботевисти мислим със сърцата си!
Да бъдеш щастлив не означава да имаш идеален живот. Все пак ние имахме нещастната участ да изстрадаме най-тежките 10 години в историята на вековния Ботев, когато определени дегенерати се опитаха да опетнят и разрушат всичко, което обичаме, но бяха забравили, че дядо Вазов е казал „Не се гаси туй, що не гасне”.
Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования. И това е така, защото не е тайна, че за нас Ботев не е просто отбор, който отиваме да гледаме през уикенда (ако е хубаво времето разбира се и ако не го дават по телевизията). За много от нас Ботев е начин на живот - Ботев е мисълта, с която се будиш и заспиваш.
Ботев са всичките ти приятели, с които споделяш емоциите си, тези, с помощта на които дереш гърло си на мач и заедно допринасяте за величествения глас на Трибуна Изток, който не рядко е огласявал града ни, това са хората, с които празнуваш победата или споделяш мъката – тези, сред които не се притесняваш да пролееш сълзи от радост или от тъга. Ботев е дните преди мач, деня на мача, вечерта след мача и така до следващия. Ботев е навсякъде около нас.
Ботев това е древният Пловдив – най-футболният град в цяла България. Ботев – това са и всички останали градове и села, които сме посещавали за да гледаме любимия отбор. Ботев е над всеки един от нас поотделно, но всички ние заедно правим Ботев Пловдив такъв какъвто е!
Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история – какъв по-добър пример може да се даде тук освен катарзисът, който претърпя Ботев малко преди да отпразнува 100 годишнината си?
Интересно ми е щом “грандовете” и сега изпитват трудности да напълнят ¼ от стадионите си, да не говорим и за онези отбороподобни, посещаемостта, на които може да бъде приравнена на родителски срещи. Как биха изглеждали те в аматьорския футбол? Нека направим равносметка – за тази срамна година, прекарана по села и паланки - ние феновете не оставихме отбора с по-малко от 2000 човека, на който и да е мач! Да, наистина – всеки от нас го болеше, но това не ни накара да забравим за нашата роля в магията Ботев Пловдив! Ботев е една ценност в суровата ни футболна действителност, която ни учи да създаваме, а не да рушим; да обичаме, а не да мразим; по свой собствен Красив начин да Вярваме, в това, за което се Борим!
Понякога наистина ми се иска всички да са от Ботев, за да познаят щастието...
Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността...
И докато всяко едно жълто-черно сърце бие – ние ще сме силни, защото любовта на хората прави един отбор велик! А нашата любов към Ботев Пловдив никога не ще умре!
Щастлив съм...!
100 ГОДИНИ БОТЕВ ПЛОВДИВ
100 ГОДИНИ КРАСОТА ВЯРА БОРБА
100 ГОДИНИ ТРАДИЦИЯ И ЛЮБОВ
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЖЪЛТО – ЧЕРНИ
НАПРЕД МОЙ БОТЕВ!
ВИДЕО (част от историята на Ботев)
Трибуна Изток