Колкото и да не ми се иска, мача със Сливен се явява мач на годината за нас. Едно мислехме, съвсем друго се получи, но това е действителността. Виновните за това положение са много - като се започне със спортно-техническото ръководство и се завърши с футболистите. Някои от тях ще си отидат, други може да останат. Последната дума ще имат президента на клуба и треньора, но това ще стане ясно впоследствие. Въпроса е, че за този двубой можем да разчитаме само на футболистите, които имаме в момента. Колкото и да им е трудно, те трябва да победят. Не знам по какъв начин ще го направят, но играта им би трябвало да е такава, все едно от този мач зависи живота им. Ще гледаме това да им го обясним в събота, но се надявам те сами да го проумеят.
Другият важен въпрос относно този мач е нашето поведение на трибуните. Всичко друго освен мощна подкрепа, ще е излагация за нас! Но подкрепа не само на думи, а и на дела. Помните мача с Вихрен по христоловото време. Нямахме много желание да ходим, но решихме, че ще подкрепим отбора и го направихме по най-добрия начин. Може да се каже, че ние спечелихме въпросния мач. В неделя трябва да се получи нещо такова, ако искаме да имаме надежда, клубът да отпразнува 100-годишнината си в А група. Трябва да превъзмогнем болката, разочарованието и противоречията си и заедно в юмрук от ТИ да вземем страха на противника още от самото начало. Нека стадиона стане АД за футболистите на Сливен. Нека им убием всичките надежди за нещо повече от загуба.
Знам че можем.
Нека да го направим!
