Ботев Пловдив загуби първите си 2 точки днес срещу Съединение в осмия кръг от първенството. Играчите на Пловдив не показаха сърцатата игра, с която стартираха в първенството и сякаш успокоени от набраната инерция очакваха домакините самия да се бият. Днес, всички, които бяха излезли на терена не заслужиха адмирациите на 3-те хиляди бултраси напълнили подобието на стадион в Съединение. И въпреки, че самата игра не отговаряше за отбор като Ботев Пловдив, все пак трите точки бяха задължителни.
Срамно е, че напълно слаб отбор успя да ни стресне и дори от време на време да ни посрами. Ако си зададем въпроса "С какво?", няма да можем да си отговорим. Съединение почти през целия мач игра в своето наказателно поле, играчите целяха рушене на играта ни и разчитаха на епизодични контри, които за тяхна радост доведоха до златния гол, който ще запишат в историята си.
Ние си позволихме лукса да подценим съперника, а пълната демотивация на някои жълточерни футболисти ни лиши от крайния успех. Друг важен фактор е умората натрупана от цикъла на мачовете сряда - неделя. Цели единадесет мача изиграха канарчетата за по малко от 40 дни и това сякаш доведе до решението да не се напъват в този мач. А статистиката, която можем да предвидим е следната - за 100 дни да се изиграят почти 30 срещи. Рано е да се уморявате момчета. Битките тепърва предстоят.
Съжаляваме, но така няма да се получат нещата. Ако градим качествен отбор, който още следващата година да претендира за директно влизане в А група, не просто трябва да ядем съперника във всеки мач, а да ги заставяме да ни се кланят след края му. Всеки, който облича жълточерното райе да се замисля сериозно заслужава ли го и ако е така, нека всеки мач да го доказва. Защото при още една грешка, която вече ще е фатална, феновете няма да бъдат толкова толерантни към всеки един на терена. Те искат мъжка битка, искат кръв и старание. Победа на всяка цена.
Днес нямаше обиди, нито псувни. Напротив, ръкопляскането след края на мача беше за уважение и още повече старание. Подкрепата няма да спре, защото никой не може да ни отнеме това, което обичаме, но винаги можем да искаме повече и повече, и ще го правим. Оттук започва трудното. Сега другите отбори видяха, че не сме непобедими и ще скачат още по здраво на Ботев Пловдив. Следват тежки мачове с Нефтохимик, Арда, Гълъбово и Созопол. Рано е да се отпускаме и да си бършем сополите. Ако сега е времето Марин да стяга редиците, нека го направи сега. Горе главата.
Само Ботев!
Вижте повече за мача с Гигант Съединение в официалния сайт на клуба.
bultras.com