На 19-ти февруари /вторник/ се навършват 140 години от обесването на Васил Иванов Кунчев. Днес, един ден преди цяла България да сведе глава пред делото на Апостолa, най-младата организация на Колежа Youth group заедно с Centrum Crew поднесоха своя венец и запазиха минута мълчание пред бюст-паметника. Нека утре, всеки един Бултрас да мине през паметника на Дякона и да направи същото.
ДЕЛОТО ТИ НЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАБРАВЕНО!
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последното произведение на Христо Ботев. Написано е в края на 1875 година и е публикувано в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.