На мача с "Черноморец" бултрасите ще отбележат 135-та годишнина от епичните Шипченски боеве, състояли се между 21 и 26 август 1877 г. От редовия ботевист се изисква да донесе на стадиона своя трибагреник, да го развее и с цяло гърло да запее химна на Републиката. Нека заедно отдадем почит на нашите деди, които преди 135 години доказаха, че наистина българинът е строшил робските окови! С този жест ще засвидетелстваме и благодарността си към руските войни, оставили кръвта и костите си по нашите земи,в името на свободата ни.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Преди 135 години започва една от най-значимите битки в Руско- турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българският отряд на ген. Н. Г. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо. Първата битка при Шипка се е състояла на 17-19 юли 1877 г., в началото на войната. Тогава руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България. По време на втората битка руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.През август 1877 г. Сюлейман паша отстъпва в Тракия след първата битка и получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.На 19 август ген.
Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – общо 7500 души) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Фьодор Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг). През нощта на 21 август частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7, 00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8, 00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола.Нападението е отблъснато от пехотата и т.нар.
Стоманена батарея. Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд. Около 9, 00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевият щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части: "Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си.
Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо". Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус,изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13, 00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление - XXXV-и Брянски Пехотен полк, който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни,и дървета.
На следващия ден цари затишие.На 23-ти автуст се води решителното сражение и може би една от най-важните битки в цялата война.Турските атаки започват около 4, 00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони вр. Узункуш и вр. Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува вр. Свети Никола,а общият резерв - вр. Акри Джебел. Вейсел паша около 9, 00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всичи атаки са отбити. Обстановката става критична към 16, 00 часа,когато османските сили превземат вр. Кючук Йешилтепе, а вр. Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката.
тстъпването на вр. Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав : полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Фьодор Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а д-р Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17, 30 часа на вр. Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада. До 18, 00 часа батальонът се съсредоточава, атакува и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия. Позициите са стабилизирани и към 22, 00 часа решителният бой затихва по цялата линия.
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава : "Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение". Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявявя : "Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори, ако ги изразходваме до последния човек". След няколко дни настоява : "Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия".
Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войника е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки,който възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини,заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техният тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за гр. Габрово. XII-и Стрелкови батальон отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на вр. Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля.
Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При вр. Узункуш е ранен командира на XIV-а Пехотна дивизия генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14, 00 часа подполковник Ходяков атакува без успех вр. Йешилтепе. В сраженията участват и 1 000 цивилни жители на гр. Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския в-к "Dailly News" Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев : "Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1 000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност".
Към 22.00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции. На 25-26 август следват още няколко, по-леки сражения. Турската армия се отказва от превземането на прохода. Шипченският отряд дава изключително тежки жертви. Той губи 49% от личния си състав: 673 убити, 2 967 ранени и безследно изчезнали войници и офицери. Загубите на противника възлизат на повече от 8200 души.
ВИДЕО към статията пуснете от тук!
bultras.com