"Всяка професия понякога ти предлага истински културен шок. Нещо подобно изживях в неделя, когато в разстояние на 5 часа първо гледах Марица - Ботев, а след това ЦСКА - Калиакра. Това наложи известно преосмисляне на фенската култура. Извинявайте, но аз искам моят отбор да е във "В" група, ако това, което видях под тепетата, се случва във всеки мач на Канарчетата. 6000 зрители бяха предпочели дербито на третия ешелон пред това на Ливърпул, показвано пряко по телевизията. Да си призная, бях позабравил какво представлява футболът в най-чистия му вид, какво е да правиш нещо, защото го обичаш, а не защото ти плащат да го обичаш.
А Пловдив обича Ботев! Това се видя и на стадиона на Марица, който събра повече публика, отколкото всичките последни 4 домакинства на ЦСКА в "А" група! Нещо повече, общата статистика показва, че след Левски Канарчетата са най-гледаният отбор тази есен в България. Какво повече да говорим? Една легенда си остава легенда, независимо в "А" или във "В" група се подвизава. Защото легендата е над дивизиите, над ежедневното дребнотемие. Една легенда е там, където е Ботев днес.
След видяното край Гребния канал съм сигурен, че пътят на червения катарзис преминава през схемата "Ботев". Тя ще отсее от ЦСКА онези, които обичат не клуба, а победите му, които уважават не традициите, а комисионите, които са там за пари, а не защото това е ЦСКА. Е, в Ботев тези ги отсяха. Затова луди глави като Николай Манчев, Какалов и Недко Миленов предпочетоха да играят с жълтата фланелка срещу Тунджа (Ягодово) за 150 лв. премия, вместо да се мотаят я в Сливен, я в Каварна само и само да са професионалисти с 3 бона заплата. Извинявайте, ама какво му е професионалното на ЦСКА - Калиакра?
Затова в ЦСКА не трябва да ги е страх да доведат докрай битката с "Титан". Какво като клубът отиде във "В" група? Каква е ползата сега, като е в "А"?
Дългове, съмнения за черно тото, набити играчи комисионерство. Ако това е цената на червеното АД, този ад трябва да бъде съборен с цената на всичко. Дори и на тотална война с управниците от Борисовата градина. Загледах се в неделя в очите на някои запалянковци от Ботев. Те блестяха така, както когато се отива на свято място. Жълто-черният Пловдив изгони търговците от храма, за да оцелее този храм. Защото за ботевистите е важно да има на кой да се кланят, а не дали в храма иконите са златни. За много хора "В" група е най-мизерното футболно място в света. За Пловдив то е изкуплението, необходимо, за да си върне градът един от символите.
Тази седмица феновете на ЦСКА трябва да покажат, че са готови за своето изкупление. Ние, българите, обичаме революциите по пантофи. Седим вкъщи и гледаме как ни освобождават. Червените ултраси проспаха освобождаването от Александър Томов, затова им натресоха "Титан". Проспят ли и сега момента, чакат ли да ги освободят от "Титан", за да им домъкнат нещо още по-лошо, значи за нищо не стават. Празните седалки в домакинските мачове показват колко са празни съвестите на привържениците
Не можеш да свалиш един тирански режим, ако не се изправиш срещу деспота. Няма как да свалиш "Титан", ако не си всеки ден на стадиона, за да показваш на мутрите, че са нежелани. На Гърнето и Праховеца явно не им е тъжно от загубите на ЦСКА. Но в четвъртък може да им се стъжни, ако 20 000 изреват "Вън" и продължат да го правят във всеки мач. Така както правеха привържениците на Ботев. Във всеки домакински мач те идваха на стадиона, за да покажат на Христолов, че времето му е изтекло. Издържаха стоически загубите, но отброяваха последните минути на един тираничен режим, отнел Ботев на Пловдив. Затова днес тези фенове имат моралното право да вдигнат плаката "Той не умира". А след мача с Калиакра имахме 43 038 повода да кажем "ЦСКА умря". Толкова бяха празните седалки..."
Владимир Зарков - sportline.bg