"Почвам войната, за да скъсам робските вериги на братята българи отвъд Шара, Пирина и Родопите..."
Цар Фердинанд I
На съботното дерби срещу ЦСКА „Трибуна Изток“ ще отбележи 100 г. от началото на Балканската война, която довежда до Освобождението на значителни части от днешна България. Това е един от най-значимите моменти в новата ни история. Едва 30 години след възстановяването на българската държава тя се оказва в състояние да започне война с някогашния си поробител и дори да надделее в историческия сблъсък с безспорно по-могъщата Османска империя.
Факторите за постигането на този знаменит успех са много и разнообразни - бурното икономическо развитие на страната в началото на века, ефективното модернизиране на българската войска, успешните политически ходове, довели до Съединението и обявяването на Независимостта на България. Може би от най-голямо значение обаче е твърдата решителност на народа ни да осъществи своя национален идеал. Решителност, която довежда до безпрецедентни компромиси и единение на нацията. В навечерието на епохалния сблъсък с някогашния завоевател непрестанните политически дрязги в страната стихват, правителството получава пълна подкрепа за подготовката на войната, а цялата обществена енергия се съсредоточава около величавия идеал за национално обединение.
Доказателството за граничещата с безумие готовност на българите за саможертва е мобилизацията, извършена в месеците преди войната.
Мобилизационният план на българската армия е изпълнен на 220 %. В казармите се явяват над 650 000 души или 40% от тогавашното мъжко население. За сравнение армиите на съюзниците ни от Сърбия, Гърция и Черна гора общо наброяват 500 000 . В отечеството се стичат и хиляди мъже от останалите извън държавните граници български земи. Повече от ясно е, че тези цифри са резултат не на държавна принуда, а на едно невероятно обострено чувство за дълг пред отечеството. Ентусиазмът на българите поразява и западните вестници - в селата вместо ридания се чува музика и се играят хора. Редица издания възкликват: "Отиваха на война, а тръгваха като на сватба."
Въпреки това в Европа цари мнението, че Османската империя ще победи балканските съюзници. Малко са хората, които виждат зловещата решителност в очите на българските воини, на които е отредено да воюват основно в Източна Тракия и да се изправят срещу най-боеспособните османски части. Каквото и да говорят и пишат историографите в съседните ни страни, безспорно е, че именно българската армия нанася решителния удар по Турция и почти напълно я изтласква от континента ни. Ако не бе българският героизъм, най-ярък пример за който е всяващата нечовешки ужас у врага атака „на нож“, Балканската война би имала съвсем различен развой. Българите овладяват "непревземаеми" крепости и участват в истински касапници, като тази при Чаталджа, принуждавайки османското командване да изтегля частите си от фронтовете срещу сърби и гърци, за да защити столицата си от бесния български устрем.
Вярно е, че извоюваното с живота и кръвта на хиляди българи през Балканската война е в последствие до известна степен пропиляно от политическия ни елит. Въпреки това войната си остава едно епохално събитие в историята ни, момент, в който българската нация постига вероятно най-голямото си духовно и физическо величие в модерната епоха, окрилена от идеала за Освобождение на поробените ни братя. Нека не забравяме, че благодарение на саможертвата на българския войник, и до днес Родопите и Пиринският край са в пределите на отечеството и са крепости на непобедимия български дух!
В днешно време футболните привърженици се оказват едни от малкото пазители на величавите завети на дедите ни, участвали в Балканската война. Казионните чествания преминават сякаш автоматично и на сила. Личи си, че държавният апарат по една или друга причина не желае твърде тържествено да отбележи вековния юбилей от победата на българския дух, на европейската цивилизация над ориенталската тирания, царяща на Балканите в продължение на 500г. В един от освободените през 1912 г. български градове дори политическа сила си позволи да отрече ролята и значението на войната, да омаловажи героизма на българските офицери и войници и по този начин да оспори освобождението на Родопите... Именно затова особено важни са спонтанните, неподвластни на ничии интереси и родени единствено от патриотичния плам чествания. Чествания, които да покажат на всички вътрешни и външни фактори, че народната памет е жива, че все още има българи, които пазят завета на своите предци, които не се страхуват да се нарекат патриоти и националисти и най-важното - които са готови да защитят националния интерес!
В събота вземете своите трибагреници, запейте химна с пълно гърло и докажете, че сте достойни за завета на предците си!
НАПРЕД ЗА БЪЛГАРИЯ!
bultras.com