Още от самото си създаване през март 1912 година, СК Ботевъ е призван да възпитава пловдивската младеж в любов към спортните надпревари и физическата култура. Освен играта футбол, или "ритни-топ", в най-популярната спортна организация на Пловдив се практикували атлетика, хазена (хандбал), баскетбол, волейбол, колоездене, фехтовка, езда, ски и плуване.
На особена почит бил офицерският атлетически клуб и младежката дружина към него. Спортен клуб Ботевъ е носител на лекоатлетическата купа на Пловдив за запасни офицери за 1934 и 1935, носител на купа "Асенова крепост" за Южна България през сезоните 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939 и 1940. Носител е на Общата лекоатлетическа купа "Левски" за 1937, 1938 и 1940, както и на ред други призове. На първото всебългарско състезание по маратонско бягане, на 1 юни 1924 година, ботевистът Никола Цонев пробягва класическата дистанция (42 км) за 4:04.30 ч. и така печели бронзовия медал. Това е първият национален медал, спечелен от клубен състезател! В същата надпревара четвърти се класира друг ботевист - Никола Вълков, който пък през Май`1926, на турнир в София пробягва 1500 метра за 4:10.0 минути - държавен рекорд за времето си! През 1935 година е направена 120-метрова лекоатлетическа писта на парк-игрище "Ботевъ" в Кичук Париж, която е била третата подобна писта в Царството. За Балканските игри през същата година в Цариград, в националния атлетически отбор са включени двама състезатели на СК Ботевъ. През есента на 1937 се провежда първата щафетна обиколка на Дановхълм (Часовниковия хълм), победители са "жълточерните". На Балканиадата в Букурещ участва Петър Стоилов-Катерицата. В онези години Ботев Пловдив е в елита на българската атлетика, мерейки единствено сили в оспорвани надпревари със софийските АС`23, Славия и Левски.
В Пловдив волейболът прави първите си стъпки в училищните дворове на колежа "Свети Августин" и гимназията "Александър І", и естествено това да е спорт застъпен в програмата на СК Ботевъ. В първото си официално състезание нашите отстъпват с 0:3 гейма от софийския Левски. Периодът 1934-1937 е най-бележитият за волейболния ни тим, умело ръководен от д-р Велев и д-р Миндов. Изявени играчи са Боньо и Гьошо Хаджипетрови, д-р Иван Попов, Георги Гогич, Младен Костов, Евтим Рафаилов, Марин Бацелов, Петър Деянов и Иван Георгиев.
Баскетболът се развива в клуба от 1922 година, като в началото има само дамски отбор, понеже дълго време този вид спорт се е считал за "повече женски". Увлечени по футбола, мъжете подценявали тази игра и управата на СК Ботевъ въвежда практикуването на баскет и хазена (разновидност на хандбала) за жени и девойки. Никола Щерев-Старика се проявява като универсален спортен треньор и освен футбол се занимава, и с баскетбол. Освен него, другите активисти на играта под коша били Иван Гутев, Исак Фридман (превел от немски, указания и методика за баскетбола) и братя Цокови (превели първият правилник от английски език). Първият официален мач е през 1924 година - победа срещу пловдивския Бенковски (обединил се с Победа през 1925 в БП`25, предшественик на елитния Левски Пловдив, създаден през 1928 година след сливане на Тракийска слава и БП`25). Първият междуградски двубой е срещу Левски София през 1925, по време на Великденските спортни празници по патронажа на Н.В.Царя.
В първите години на съществуването си СК Ботевъ развива основно футбол и атлетика. През 1921 членовете на дружеството - Никола Щерев, Павел Радомиров, Станчо Проданов и Любен Велиганов, организират зимен поход със ски до летовището на Бяла черква в Родопа планина. Така се поставят основите на ски заниманията в клуба, а през 1923 се провеждат първите състезания между членовете на СК Ботевъ. В периода 1934-1941 жълточерните скиори провеждат регулярни зимни лагери и състезания на Бяла черква, а през 1932 ботевистите Щерев-Старика и Ацев взимат участие за пръв път в държавното първенство по ски, което се провело на планината Витоша.